Аз, вещицата

— Не можеш да ме оставиш — извиках яростно. — Няма да го позволя.

— Нищо не може да се направи. Смъртта ме държи в прегръдките си. — Матю говореше по начин, по който не го бе правил от хиляда години. Гласът му се усилваше и отслабваше, интонацията му звучеше древно.

— Не. — Преглътнах сълзите си. — Трябва да се бориш, Матю.

— Борих се, Даяна. И ти си в безопасност. Маркъс ще те отведе оттук преди Паството да разбере какво се е случило.

— Никъде не отивам без теб.

— Трябва. — Той с усилие се извърна така, че да види лицето ми.

— Не мога да те изгубя, Матю. Моля те, дръж се, докато Маркъс дойде. — Веригата вътре в мен изтрака и звената й едно по едно започнаха да се късат. Опитах да се съпротивлявам, като го притискам силно към сърцето си.

— Тихо — прошепна той нежно и вдигна кървавия си пръст, за да докосне устните ми. Те изтръпнаха до безчувственост веднага щом кръвта му докосна кожата ми. — Маркъс и Болдуин знаят какво трябва да направят. Те ще те заведат при Изабо. Без мен на Паството ще му е по-трудно да действа срещу теб. На вампирите и на вещиците може да не им харесва, но ти си вече част от семейство Дьо Клермон и си под закрилата на семейството ми и на Рицарите на Лазар.

— Остани при мен, Матю. — Наведох се, притиснах устни към неговите и се опитах да го накарам да продължи да диша. Той дишаше, но много отпаднало. Клепачите му бяха затворени.

— Търся те откакто съм се родил — прошепна усмихнат Матю със силен френски акцент. — След като те намерих, имах възможност да те държа в прегръдките си, да чувам как сърцето ти бие до моето. Щеше да е ужасно да умра, без да разбера какво е истински да обичаш. — По цялото му тяло премина лека тръпка.

— Матю! — извиках, но той вече не можеше да ми отговори. — Маркъс! — изпищях и започнах да се моля на богинята. Докато синът му стигне до нас, на няколко пъти ми се стори, че Матю е вече мъртъв.

— Мили боже! — възкликна Маркъс, когато видя овъгления труп на Жулиет и окървавения Матю.

— Кървенето не спира — проплаках. — Откъде идва?

— Трябва да го прегледам, за да разбера, Даяна. — Маркъс пристъпи внимателно към мен.

Аз прегърнах още по-силно съпруга си и усетих как очите ми изстиват. От мястото, на което седях, се появи вятър.

— Не те карам да го пускаш — успокои ме Маркъс, защото инстинктивно бе разбрал какъв е проблемът, — а да ме оставиш да погледна гърдите му.

Клекна до нас и разкъса внимателно черния пуловер на баща си. Дрехата се раздра с ужасен звук. Матю бе срязан от сънната артерия до областта на сърцето. Жулиет се бе опитала да стигне до аортата му.

— Сънната артерия е прерязана и аортата е увредена. Дори кръвта на Матю не може да му помогне да оздравее при две едновременни рани на такива места. — Маркъс говореше тихо, но нямаше нужда изобщо да казва нищо. Жулиет бе нанесла смъртоносен удар на Матю.