Аз, вещицата

Обзе ме паника и усетих горчив вкус в устата си. Преглътнах с мъка, вампирката също преглътна. Ноздрите й се разшириха и тя се засмя. Смехът й режеше всичко като диамант.

— Как си й устоял, Матю? — Тя пое дълбоко и дълго дъх. — Миризмата й сигурно те побърква от глад. Помниш ли уплашената млада жена, която преследвахме в Рим? Миришеше точно като тази. Така ми се струва.

Матю мълчеше, впил очи във вампирката.

Жулиет направи няколко стъпки вдясно и го принуди да смени позицията си.

— Очакваш Маркъс — отбеляза тя тъжно. — Боя се, че няма да дойде. Толкова красив мъж. Бих искала пак да го видя. При последната ни среща беше съвсем млад и много впечатлителен. Отне ни седмици да оправим бъркотията, която бе сътворил в Ню Орлиънс, помниш ли?

Пред мен зейна пропаст. Да не би да е убила Маркъс? А Сара и Ем?

— Той говори по телефона — продължи тя. — Жербер искаше да е сигурен, че синът ти е разбрал какъв риск поема. Гневът на Паството е насочен само и единствено срещу вас двамата. Засега. Но ако продължавате, и други ще си платят.

Маркъс не беше мъртъв. Въпреки облекчението, което изпитах, кръвта ми се смрази от изражението й.

Матю продължаваше да мълчи.

— Защо си толкова мълчалив, любов моя? — Топлината в гласа й нямаше нищо общо с ледения хлад, който вееше от очите й.

— Би трябвало да се радваш да ме видиш. Аз съм всичко, което някога си искал. Жербер се погрижи за това.

Никакъв отговор.

— А! Мълчиш, защото те изненадах — каза Жулиет звънливо, но в същото време и някак злобно. — И ти ме изненада. Вещица?

Дръпна се наляво и Матю също се помести. Тя направи салто във въздуха и се озова до мен. Стисна ме за гърлото. Аз замръзнах.

— Не разбирам защо те желае толкова много — процеди заядливо Жулиет. — Какво си му направила? Какво Жербер не успя да постигне с мен?

— Жулиет, пусни я. — Матю не смееше да мръдне, за да не би да я предизвика да ми счупи врата, но краката му едвам го удържаха неподвижен.

— Търпение, Матю — каза тя и наведе глава.

Усетих устните й върху своите, но целувката й беше много безлична, дразнеше ме с езика си и се опитваше да ме накара да реагирам. Когато не го направих, тя изсумтя ядосано.

— Това трябваше да ми помогне да я разбера, но не стана така. — Жулиет ме бутна към Матю, но без да пуска китката ми. Острите й като бръсначи нокти бяха точно над вените ми. — Целуни я. Трябва да знам как го прави.

— Защо не ни оставиш на мира, Жулиет? — Матю ме прегърна.

— Трябва да се уча от грешките си. Жербер все това ми повтаря, откакто ти ме изостави в Ню Йорк. — И се взря в Матю толкова жадно, че тръпки ме побиха.

— Това стана преди повече от сто години. Ако още не си се поучила от грешките си, няма да го направиш и сега. — Въпреки че гневът на Матю не бе насочен към мен, силата му ме накара да се свия. Той кипеше от бяс, който се излъчваше на вълни от него.