Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Зашеметеният му противник потърка брадичката си и тъкмо се канеше да го последва, когато Брадуордън връхлетя отгоре му и го стъпка, още преди злото създание да успее да се изправи.
В следващия миг кентавърът вече беше до Елбраян и с песен на уста поваляше гоблин след гоблин. Устремът им беше толкова голям, че много скоро двамата бяха навлезли дълбоко във вражеските редици. Постепенно обаче неприятелят започна да се съвзема от първоначалната си изненада и нещата сякаш бяха на път да вземат неприятен обрат.
Разгърнали се в полукръг, гоблините се приготвиха за атака, ала уж плътните им редици внезапно започнаха да отъняват — кацнал върху едно близко дърво, Джуравиел поразяваше враг след враг с малкия си, но смъртоносен лък.
Много скоро, предшествани от дъжд от ками, към сражението се присъединиха и двамата трапери.
— На гърба ми! Бързо! — извика Брадуордън на Елбраян. — Ще те отведа при пленниците!
Ала прекалено късно, помисли си Елбраян, хвърляйки поглед към групата изплашени хора, скупчили се далеч зад гоблиновите редици. Единственото, което му оставаше, бе да се надява, че гневът му не ги е предал и да се моли планът на Пони и Авелин (какъвто и да беше той) да сработи.
Авелин едва виждаше вражеските редици и нямаше никаква представа кой точно е командирът. Още щом Пони се насочи към пленниците, той се огледа, търсейки място, където да се скрие. Време обаче нямаше, затова му се наложи да се задоволи с няколко брези, израснали наблизо. Отключи магията на хематита, още докато отиваше към тях и макар той самият да се провираше между гъсто преплетените клони, духът му вече бе далеч оттам.
Мина покрай Джуравиел (за когото не остана незабелязан, въпреки че беше невидим), покрай Елбраян и Брадуордън, покрай челните гоблинови редици и най-сетне стигна до заложниците и гнусните им пазачи. Едно от чудовищата веднага привлече вниманието му със заповедническия си тон и нарежданията, които раздаваше. Без да губи нито миг, той се насочи към него, нахлу в тялото му и поведе битка с духа, който откри там.
Завладяването на чуждо тяло беше трудна задача, която не се удаваше всекиму, ала в цяла Корона нямаше човек, който да владее силата на камъните по-добре от Авелин Десбрис, а сега, когато от успеха му зависеше животът на толкова много хора, монахът бе по-могъщ от всякога.
Духът му превзе тялото на гоблина почти без усилие и веднага започна да дава нареждания на останалите чудовища. Ала макар гласът да бе същият, заповедите бяха съвсем различни и изобщо не засягаха пленниците:
— Бягайте! — провикна се той. — Бягайте в гората! Бягайте! Бягайте!
Повечето от скверните създания го послушаха на драго сърце, доволни да се махнат колкото се може по-надалеч от свирепия пазител и страховития кентавър, които избиваха другарите им с ужасяваща лекота.
Някои обаче бяха твърдо решени да усетят вкуса на човешка кръв, преди да побегнат към гората.
Пони ги видя — двама гоблини, които тичаха към дърветата, ала така, че да успеят да нанесат някой и друг удар на най-близките пленници. Младата жена напрегна цялата си воля, мъчейки се да призове магията на втория камък, като заедно с това поддържаше безтегловността си с помощта на малахита и нито за миг не изпускаше двете чудовища от очи.
Ала времето не беше достатъчно, затова тя се откъсна от малахита и падна от около три метра, приземявайки се право между двамата гоблини.
Изненадани, те изпищяха, изпищя и тя, после ги сграбчи за раменете. Злите създания се обърнаха към нея с оръжия в ръка, Пони обаче беше по-бърза.
Разнесе се силен гръм, последван миг по-късно от ярка, синкава мълния, която запрати чудовищата агонизиращи в прахта.
— Остави жената! — извика „гоблинът“ Авелин и пресече пътя на един от „другарите“ си, който се бе насочил към Пони.
Мислите му се насочиха към неговото собствено тяло, скрито между брезите и камъка, който то стискаше в другата си ръка.
— Да изтребим човеците! — изръмжа чудовището, когато Авелин се изравни с него, ала едва бе успял да довърши, когато монахът вдигна ръка.
Последното, което скверното създание видя, бе стрелналата се към лицето му тигрова лапа.
— Ам’че да! — провикна се Авелин и доволно се вгледа в трансформираната си ръка. — Стана!
И наистина, станало беше. Макар и в чуждо тяло, той бе успял да се свърже със собственото си физическо същество и да задейства магията на камъка, който то стискаше. Напрежението обаче се оказа прекалено голямо и ето че духът му вече се носеше обратно към брезите. С едно последно отчаяно усилие на волята, миг преди да изгуби съзнание, монахът успя да замахне и злото създание с изумление видя как собствената му ръка, сега преобразена в тигрова лапа, се вдига към лицето му.