Ужас [bg]

— Нямаше ли да ни замирише, ако консервите се бяха развалили? — прошепна Крозиър.

Поклатих глава и улових капитана за ръкава, за да подчертая гледната ми точка.

— Не. Това е ужасът на тази отрова, която парализира първо гласа, а след това и цялото тяло. Тя не може да бъде открита или изследвана. Невидима е като самата смърт.

Крозиър се замисли продължително.

— Ще наредя на всички да се въздържат от употребата на консервирани храни за три седмици — каза най-накрая той. — Известно време ще се наложи да се задоволим само с гниещото осолено говеждо и мухлясалите сухари. Ще ги ядем студени.

— Мъжете и офицерите изобщо няма да са доволни — прошепнах аз. — Консервираните супи и зеленчуци са най-близкото нещо до гореща храна по време на поход. Може да се разбунтуват срещу допълнителните ограничения при тези тежки условия.

Тогава Крозиър се усмихна. Това беше странна, смразяваща усмивка.

— Тогава няма да заповядам на всички да се въздържат от консервирана храна — изсъска той. — Стюард Ейлмър може да продължи да я яде — от същите чинии, в които е сервирал на Джеймс Фицджеймс. Лека нощ, доктор Гудсър.

Аз се върнах в палатката на лазарета, обходих спящите болни мъже, пропълзях в спалния чувал и поставих на коленете си махагоновата ми подложка за писане.

Почеркът ми е толкова нечетлив, защото треперя. И то не само от студ.

Всеки път, когато започвам да си мисля, че познавам добре някой от моряците или офицерите, аз откривам, че съм се заблуждавал. Медицинската наука никога няма да проникне в съкровените тайни и запечатаните отделения в човешката душа, дори и след милиони години прогрес.