Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
И все пак, дългът му беше повече от ясен. Пък и, прекрасно осъзнаваше той, ако демонът не бъдеше победен, дори най-затънтеното кътче на Корона вече нямаше да е сигурно. Със света, такъв, какъвто хората го познаваха досега, щеше да бъде свършено. Пони неведнъж му напомняше, че именно той бе обучил войните, които щяха да придружават бегълците по пътя им на юг и че те поемат натам не само с неговата благословия, но и с дара на познанията му за гората. Също както един баща рано или късно трябва да остави детето си да се погрижи само за себе си, така и Елбраян трябваше да остави хората да си отидат.
Защото неговият път, неизмеримо по-мрачен, водеше в обратната посока.
Тръгнаха, без да бързат. Елбраян бе възседнал Симфония (макар и само за малко), за да може да изпреварва малката групичка и да оглежда пътя напред за скрити опасности. Пони и Авелин крачеха до Брадуордън, който държеше гайдата си в ръка, ала все още не свиреше — нямаше да го стори, докато не оставеха пълните с врагове земи около Дъндалис, Тревясал лъг и Края на света далеч зад себе си.
Едва-що бяха напуснали лагера, когато се натъкнаха на група елфи. Колко точно бяха потайните същества те така и не разбраха, объркани от неспирния им танц между напъпилите клони на дърветата.
— Какви вести ми носиш от лейди Даселронд? — обърна се младият мъж към Джуравиел.
— Пожелава ви на добър път — отвърна приятелят му. — На Елбраян, Нощната птица, на Джилсепони, на добрия брат Авелин и могъщия Брадуордън, както и — довърши, размахвайки силно крила, за да се издигне във въздуха, — на Бели’мар Джуравиел, който ще представлява Каер’алфар в този най-важен поход!
И като се спусна обратно на земята, се поклони ниско.
Елбраян погледна към Тунтун, която беше седнала на един клон наблизо и се усмихваше… някак хитро, както наблюдателният пазител не пропусна да забележи.
— Грижи се за него, Нощна птицо — заплашително рече девойката. — Ще те държа лично отговорен за живота му.
— Ха! — обади се Брадуордън. — Хубава отговорност, няма що, когато сме тръгнали да се бием с демон-дактил от плът и кръв!
— Ако зависеше от мен — отвърна Елбраян. — Бели’мар Джуравиел изобщо нямаше да тръгва на път сега. Разбира се, ако зависеше от мен, Пони… Джилсепони, а и Авелин, също щяха да останат тук заедно с оцелелите от трите села; а и Брадуордън нямаше да напуска гората, та да може всеки ден да посреща зората с веселата песен на гайдата си.
— Ам’че да! — провикна се Авелин. — Нощната птица на драго сърце би се изправил срещу демона сам-самичък!
— И още как! — обади се и Брадуордън. — Оставяйки диря от трупове след себе си!
Елбраян се разсмя и като пришпори Симфония, препусна напред, за да се увери, че пътят е чист.
— На добър час, Нощна птицо! — думите на Тунтун бяха последното, което чу, после остана сам.
Всъщност, въпреки казаното преди малко, младият мъж искрено се радваше, че Джуравиел ще се присъедини към тях.
Внезапно долови слаб шум и помоли Симфония да забави крачка. Миг по-късно си отдъхна, виждайки Полсън и Катерицата да се задават насреща му, прекалено погълнати от разговора си, за да го забележат.
— Ако сме ги изпуснали, ще те накарам да съжаляваш, че си се родил! — ядосано изпухтя едрият трапер и Катерицата побърза да се отдръпне от ядосания си другар.
Елбраян не пропусна да забележи, че двамата са облечени като за дълъг път, макар че бойният отряд щеше да се присъедини към бегълците чак на другата сутрин. Тъй като ловците все още не го бяха видели, пазителят реши да се скрие между близките борове, с надеждата да разбере какво са намислили. Сигурно, предположи той, им беше дошло до гуша и, все още несъвзели се от загубата на Крик, бяха решили да поемат по свой собствен път.
Не успя обаче да научи нищо — както обикновено, Полсън изглеждаше сърдит, а Катерицата — неспокоен и поуплашен.
— Добра среща! — обади се Елбраян, когато двамата минаха покрай дърветата, зад които се беше скрил.
— Добра среща и на теб — отвърна Полсън, бързо съвземайки се от първоначалното си сепване. — Радвам се, че не сме те изпуснали.
— Имате си някакви ваши планове?
— Какво да правим, когато Елбраян си отиде? — попита едрият трапер.
Пазителят го изгледа продължително, после сви рамене:
— Някой трябва да се погрижи да отведе бегълците на юг. Нямаме време за губене.
— Имаш повече от двайсет бойци за тая работа.
— Двайсет бойци, които ще имат нужда от Полсън и Катерицата да ги водят — настоя Елбраян.
— Двайсет бойци, които предпочитат да следват Белстър О’Комли — поправи го Полсън. — Доколкото разбрахме, опитният кръчмар вече се е нагърбил с таз’ задача. Нямаме работа тук.