Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Ето го! — Гласът на баща му прозвуча някак възмутено, а майка му отвърна успокоително от вратата на спалнята:
— Добре. Ела сега да ти изчеткам косата.
Джеймс помаха на сина си със своя тънък, сгърчен пръст — би казал човек, че му маха скелет — и влезе в спалнята.
„Какво става? — помисли Соумс. — Какво ли е научил?“
Баща му седеше пред тоалетната масичка, в профил към огледалото, а Емили четкаше полека косата му с две четки със сребърни дръжки. Правеше го по няколко пъти на ден, защото това му действаше така, както чесането между ушите на котка.
— Дойде си най-после! — каза той. — Чаках те.
Соумс го погали по рамото, взе една сребърна закопчалка за обувки и се залови да разглежда марката й.
— Как си? — запита той. — Изглеждаш по-добре.
Джеймс поклати глава.
— Искам да ти кажа нещо. Майка ти не го знае.
Изрече това с такъв тон, сякаш Емили беше виновна, че не знае нещо, което не й бе казал.
— Баща ти беше страшно неспокоен през цялата вечер. Не знам защо.
Лекото съскане на четката удължи ласката в гласа й.
— Не знаеш! — отвърна Джеймс. — Само Соумс може да ми каже. — И, като втренчи в сина си своите сиви очи, чийто напрегнат поглед човек издържаше с мъка, той промърмори: — Остарявам, Соумс. На моите години… нищо не се знае. Рейчъл и Сисили нямат деца; Вал замина нейде си… онзи приятел баща му ще заграби, каквото може. А току-виж, че някой пипнал и Имоджин.
Соумс слушаше разсеяно — чувал бе вече всичко това. „Шт, шт“ — продължаваха да съскат четките.
— Ако е за това… — каза Емили.
— Това! — извика Джеймс. — Това е нищо! Сега ще стигна до другото. — И отново втренчи тъжно поглед в Соумс.
— За тебе мисля, моето момче — заяви той изведнъж. — Трябва да се разведеш.
Тази дума тъкмо от устата на баща му беше неочаквана за самообладанието на Соумс. Очите му побързаха да се върнат отново към закопчалката, а Джеймс продължи, сякаш бързаше да се оправдае:
— Не знам какво прави тя… Разправят, че била в чужбина. Чичо Суидин се възхищаваше едно време от нея… Чудак беше той! (Така споменаваше той винаги покойния си близнак. „Дебелият и тънкият“ ги наричаха някога.) Сигурно не е сама.
И с това заключение за влиянието на красотата върху човешката природа той замълча, наблюдавайки сина си с недоверчивия поглед на птица. Соумс също мълчеше. „Шт, шт“! — съскаха четките.
— Остави, Джеймс! Соумс знае по-добре от теб. Това е негова работа.
— Ах! — въздъхна Джеймс и възклицанието се изтръгна сякаш от глъбините на душата му. — Въпросът е за моите… и за неговите… пари… у кого ще отидат? А след неговата смърт и името ни ще изчезне.
Соумс остави закопчалката върху украсената с дантела розова копринена покривчица на тоалетната масичка.
— Името ли? — възрази Емили. — Има още толкова Форсайтови!
— Каква полза за мене от това? — промълви Джеймс. — Аз ще бъда в гроба и, ако той не се ожени, след него няма да остане никой.
— Ти си съвършено прав — каза спокойно Соумс. — Аз се развеждам.
А очите на Джеймс щяха да изхвръкнат от очните кухини.
— Какво? — извика той. — Ето! Никой нищо не ми казва!
— Защо ще ти казва? — отвърна Емили. — Кой би допуснал, че желаеш такова нещо? Наистина ни изненадваш, моето момче, след толкова години.
— Ще се вдигне шум — промълви на себе си Джеймс, — но не мога да го предотвратя. Не ме четкай токова силно! Кога ще бъде делото?
— Преди лятната ваканция. Противната страна няма да се защитава.
Устните на Джеймс замърдаха в някакви тайни пресмятания.
— Не ще доживея да видя внук — промълви той.
Емили престана да го четка.
— Разбира се, че ще доживееш. Соумс ще побърза.
Последва дълго мълчание. Най-после Джеймс протегна ръка.
— Дай ми одеколона. — Вдигна стъклото до носа си, обърна се към Соумс и му поднесе челото си. Синът го целуна точно там, откъдето започваше косата. Лицето на Джеймс трепна успокоено, сякаш тревогата му бе стихнала изведнъж.
— Ще си легна вече — реши той. — Не искам да чета вестниците, когато започне онази история. Те са противна напаст; и не бива да им обръщам внимание… Много съм стар.
Странно развълнуван, Соумс тръгна към вратата; чу баща си да казва:
— Уморих се; ще се помоля в леглото.
А майка му отговори:
— Разбира се, Джеймс; ще ти бъде много по-удобно.
Измъкване от паяжината
Известието за смъртта на Джоли, загинал като толкова други войници, предизвика смесени чувства на Форсайтовата борса. Странно беше да прочетат, че Джолиън Форсайт (пети последователен носител на името по права линия) бе умрял от болест в служба на родината си, и да не почувстват скръб. Съживи се само някогашното недоволство към баща му, който се бе отчуждил от тях. Толкова голям бе все още авторитетът на Джолиън старши, че останалите Форсайтови и до днес не смееха да признаят, че именно те се бяха отвърнали от неговия син заради нередното му поведение. Вестта засили, разбира се, грижата и тревогите за Вал; но Вал беше по презиме Дарти и, дори и да загине или да получи кръста „Виктория“, това не можеше да има същото значение, както ако би бил Форсайт. Нещастен случай или отличие на Хейманови също никого не би затрогнало. Семейната им гордост се чувстваше изиграна.