Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Да — каза най-после Джолиън; — страхувам се, че много ще се уморите; затова по-добре да тръгваме. Момичето ще ви заведе в стаята на Холи.
Влезе в кабинета и позвъни. Прислужницата, която дойде, му подаде телеграма. Докато я гледаше да се отдалечава с Айрин, той помисли: „Трябва да е пристигнала преди повече от час, но тя не е искала да ни безпокои. Това е вече знаменателно. Да, скоро наистина ще ни обесят!“ Отвори телеграмата:
„Джолиън Форсайт, Робин хил
Синът ви почина тихо на 20 юни. Дълбоки съболезнования.“… Някакво непознато име.
Пусна телеграмата, обърна се и остана на място. Луната го огря; мушица докосна лицето му. Първият ден, когато не бе мислил непрекъснато за Джоли. Тръгна, без да вижда, към прозореца, блъсна се в старото кресло — креслото на баща му — и се отпусна на облегалката. Остана там прегърбен, загледан в тъмнината. Угаснал като свещ, далеч от вкъщи, от тия, които го обичат, съвсем сам, в тъмнина! Неговият син! Още от дете така добър към него… така мил! Само двайсетгодишен, а покосен като стрък трева… непоживял! „Аз наистина не го познавах — помисли Джолиън; — и той не ме познаваше; но се обичахме. А само любовта е от значение!“
Да умре самичък там… с копнеж по тях… по родната страна! За неговото форсайтовско сърце това изглеждаше толкова мъчително, по-тъжно от самата смърт. Без подслон, без закрила, без любов в последния миг! И цялото вкоренено в него родово чувство, любовта към семейството и неизменната привързаност към собствената плът и кръв, така дълбока у Джолиън старши… така дълбока у всеки Форсайт… се почувстваха оскърбени, смазани, разпокъсани от самотната смърт на сина му. Много по-добре би било да бе умрял в сражение, да е нямал време да тъгува по тях и да ги призовава, може би, в своето бълнуване!
Луната се бе скрила зад дъба, който му се стори изведнъж, че оживява и го гледа… дъба, където момчето му така обичаше да се катери, откъдето веднъж падна, удари се, но не заплака!
Вратата скръцна. Той видя, че Айрин влезе, взе телеграмата и я прочете. Чу шумоленето на роклята й. Тя коленичи край него — той се опита да й се усмихне. Тя протегна ръце и притегли главата му на рамото си. Парфюмът и топлотата й го обгърнаха: присъствието й погълна бавно цялото му същество.
Джеймс в очакване
Успокоен от изпотяването, Соумс вечеря в Римув и тръгна за Парк Лейн. Баща му не беше добре напоследък. Не биваше да узнае станалото! Ни веднъж до тоя миг Соумс не бе съзнавал колко много се бои да не огорчи и с това да изпрати по-скоро в гроба престарелия Джеймс, колко тясно свързан беше този страх със собственото му отвращение от скандала. Неизменната му дълбока обич към баща му се бе засилила в последните години от съзнанието, че Джеймс го смята за единствена опора в старините си. Струваше му се ужасно човек, който се бе грижил цял живот да опази името на рода от чуждо посегателство и да го издигне така, че то да се превърне в синоним на здрава и охолна почтености бе издигнал толкова много името на рода — станало вече синоним на здрава и охолна почтеност, — да го види в сетните си дни опозорено във всички вестници. За Соумс това беше равносилно да подпомогне смъртта, този неотменен враг на всички Форсайтови. „Трябва да кажа на мама — помисли той. — А когато делото започне, ще крием вестниците от него. Иначе той не вижда почти никого вече.“ Отвори си със своя ключ и тръгна по стълбите, но дочу някакво оживление от площадката на горния етаж. Гласът на майка му казваше:
— Недей, Джеймс, ще се простудиш! Защо не чакаш спокойно?
А гласът на баща му отговори:
— Да чакам ли? Та аз постоянно чакам. Защо не се връща?
— Можеш да приказваш с него утре сутринта, няма защо да стоиш като плашило на площадката.
— Той ще се качи навярно направо да спи. А пък аз няма да заспя.
— Елате да си легнеш, Джеймс.
— Хм! А откъде знаеш дали няма да умра до утре сутринта?
— Няма да чакаш до утре сутринта. Ще сляза и ще го доведа. Не се тревожи.
— Все много знаеш! Той може и да не се прибере.
— Ако не се прибере, и цяла нощ да стоиш тук по халат, пак няма да го дочакаш.
Соумс мина и последния завой на стълбите и се озова пред високата фигура на баща си, загърнат във ватиран халат от кафява коприна, наведен през парапета. Светлината падаше върху сребристите коси и бакенбарди и блестеше като ореол около главата му.