Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Изправи се!
Микаел допря дулото на пистолета до тила на Ниедерман и го поведе към знака. След това го набута в канавката.
Накара го да седне с гръб към стълба. Ниедерман се ослушваше.
– Всичко е много просто – рече Микаел. – Ти си убил Даг Свенсон и Мия Бергман. Те ми бяха приятели. Нямам намерение да те пусна да си продължиш пътя, така че имаш две възможности. Или ще те завържа, или ще те застрелям. Ти избираш.
Ниедерман седна. Микаел уви въжето около врата му и фиксира главата му. След това използва останалите осемнайсет метра, за да завърже горната част на тялото му и кръста. Накрая привърза мишниците му към стълба и направи няколко здрави морски възела.
Когато приключи, Микаел още веднъж попита къде е Лисбет Саландер. Не получи отговор, вдигна рамене и остави Ниедерман. Едва когато се върна при колата си, усети адреналинът да пулсира в тялото му и осъзна какво бе направил. Пред очите му пробяга споменът за лицето на Мия Бергман.
Микаел запали цигара и пийна малко вода „Рамльоса“ от бутилката. Наблюдаваше фигурата при пътния знак с бягащ лос. След това седна зад волана и установи, че му остава около километър до отбивката за фермата на Карл Аксел Будин. Запали колата и подмина Ниедерман.
БАВНО МИНА ПОКРАЙ отбивката с табелата за Гусеберя и паркира при една плевня на някакъв горски път, на стотина метра по-надолу в северна посока. Взе пистолета и запали фенерчето. Откри пресните следи от гуми в калта и си каза, че на това място по-рано е имало паркирана кола, но не се замисли над този факт. Върна се обратно до пътя за Гусеберя и освети пощенската кутия. ПЛ 192 – К. А. Будин. Продължи надолу по пътя.
Бе почти полунощ, когато видя светлината от фермата на Будин. Спря и се ослуша. Постоя така няколко минути, но до слуха му достигаха единствено обичайните гласове на нощта. Вместо да тръгне направо към фермата, продължи да следва очертанията на имота и се приближи до къщата откъм страната на плевнята. Спря на двора на около трийсетина метра от дома на Будин. Целият бе в слух. Бягството на Ниедерман по пътя означаваше, че тук нещо се е случило.
Микаел бе прекосил половината двор, когато чу звук. Обърна се, падна на колене и вдигна пистолета си. Трябваха му няколко секунди да разбере, че шумът идва от бараката. Сякаш някой стенеше. Премина бързо през двора и спря до постройката. Когато погледна отстрани, видя, че вътре гори лампа.
Заслуша се. Някой мърдаше. Вдигна резето, побутна вратата и бе посрещнат от две ужасени очи насред окървавено лице. Видя брадвата на пода.
– Всемогъщи боже! – промълви той.
След това забеляза протезата.
„Залаченко.“
Лисбет Саландер определено бе минала оттук.
Трудно му бе да си представи какво точно се е случило. Бързо затвори вратата и я залости с резето.
ТЪЙ КАТО ЗАЛАЧЕНКО бе в бараката, а Ниедерман седеше завързан край пътя към Сулебрун, Микаел тръгна през двора към къщата. Не бе изключено вътре да се крие трето, неизвестно му лице, което да представлява опасност. Къщата обаче изглеждаше пуста, сякаш вътре не живееха хора. Отпусна пистолета с цевта надолу и внимателно отвори външната врата. Влезе в тъмно преддверие и видя, че в кухнята свети. Чуваше единствено тиктакането на стенен часовник. Когато стигна до вратата, веднага видя Лисбет Саландер на кухненската пейка.
За миг остана като вцепенен, загледан в обезобразеното ѝ тяло. Забеляза, че държи пистолет в ръка, която виси отпуснато през ръба на пейката. Бавно се приближи до Лисбет и падна на колене. Спомни си как бе открил Даг и Мия и за секунда си помисли, че и тя е мъртва. После видя как гръдният ѝ кош леко се повдигна и чу слабото ѝ хрипливо дишане.
Протегна ръка и се опита внимателно да вземе пистолета ѝ. Изведнъж тя стисна здраво дръжката. Отвори съвсем леко очи и се втренчи в него в продължение на няколко дълги секунди. Погледът ѝ бе разконцентриран. След това я чу как тихо промълви нещо, като едва различи думите.
– Проклетият Кале Блумквист.
После Лисбет затвори очи и пусна пистолета. Микаел сложи оръжието на пода, извади мобилния си телефон и набра номер 112.
[1] Стийл дръм – перкусионен музикален инструмент, традиционен за Карибите. – Б. пр.
[2] Рок музиканти, съответно шведски и австралийски. – Б. р.
[3] Смятай се за предупреден (англ.). – Б. пр.
[4] Песен на реге певеца Боб Марли. – Б. р.
[5] Проба и грешка (англ.). – Б. пр.
[6] Съкратено от Pretty Good Privacy (изключително добра защита на личната информация). Това е компютърна програма за защита на личната информация чрез криптиране и доказване на автентичността. Използва се обикновено за кодиране и декодиране на електронни писма. – Б. пр.