Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Можеше да преживее един счупен нос.
Но не и дупка в главата.
Този път нямаше как да се довлече до вкъщи, да се пъхне в леглото си, да се завие през глава, да спи в продължение на два дни, да стане и да продължи с ежедневните си занимания, сякаш нищо не се е случило.
Беше толкова тежко ранена, че не можеше сама да се справи със ситуацията. И толкова уморена, че тялото ѝ отказваше да ѝ се подчинява.
„Трябва да поспя малко“ – каза си тя. В следващия миг обаче осъзна, че ако се отпусне и затвори очи, има огромна вероятност никога повече да не се събуди. Помисли над този си извод и след малко си каза, че всъщност не ѝ пука. Мисълта дори ѝ допадна. „Да си почина. Да не ми се налага да се събуждам повече.“
Последната ѝ мисъл бе за Мириам Ву.
„Прости ми, Мими.“
Все още държеше пистолета на Сони Ниеминен в ръка, когато затвори очи.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ВИДЯ Роналд Ниедерман в светлината на фаровете си още отдалеч и веднага го разпозна. Нямаше как да обърка един рус великан, висок 205 сантиметра, с тяло като на брониран робот. Ниедерман махаше с ръце. Микаел намали скоростта и наби спирачки. Пъхна ръка във външния джоб на чантата с компютъра и извади пистолета „Колт 911 Гавърнмънт“, който бе открил на бюрото на Лисбет Саландер. Спря на около пет метра от Ниедерман и изключи мотора, преди да отвори вратата на колата.
– Благодаря, че спряхте – рече Ниедерман задъхано. Бе тичал. – Двигателят ми се повреди. Ще ме качите ли на стоп до града?
Гласът му бе странно писклив.
– Естествено, че ще ви откарам до града – рече Микаел Блумквист. После насочи пистолета си към Ниедерман. – Лягай на земята!
Изпитанията, с които се сблъскваше Роналд Ниедерман, нямаха край тази нощ. Той погледна неразбиращо Микаел.
Ниедерман не се страхуваше нито от пистолета, нито от лицето, което го държеше в ръка. Същевременно обаче изпитваше респект към оръжията. Оръжията и насилието бяха неразделна част от живота му. Предположи, че ако някой човек насочва пистолет към него, то трябва да е напълно отчаян и възнамерява да го използва. Присви очи и се опита да прецени мъжа зад дулото, но светлината от фаровете го превръщаше в тъмна сянка. Полицай? Те обикновено се легитимират. Поне така е във филмите.
Прецени шансовете си. Знаеше, че ако се впусне с главата напред, ще успее да го обезоръжи. Но мъжът изглеждаше напълно спокоен, а и вратата на колата го пазеше. Щеше да успее да улучи Ниедерман един или два пъти. Ако се движи бързо, мъжът може да пропусне или поне да не уцели някой важен орган. Но даже и да оцелееше, огнестрелните рани щяха да затруднят бягството му или да го направят невъзможно. Беше по-разумно да изчака по-добра възможност.
– Лягай веднага на земята! – изрева Микаел.
Премести дулото на няколко сантиметра и изстреля един куршум в канавката.
– Следващият ще е в капачката на коляното ти – заяви Микаел високо, ясно и ултимативно.
Роналд Ниедерман падна на колене, заслепен от светлината на фаровете.
– Кой си ти? – попита го той.
Микаел пъхна ръка в джоба на вратата и извади фенерчето, което бе купил на бензиностанцията. Насочи го към лицето на Ниедерман.
– Ръцете на гърба – изкомандва Микаел. – Разтвори крака.
Изчака, докато Ниедерман с неохота изпълни нареждането му.
– Знам кой си. Ако направиш някоя глупост, ще те застрелям без предупреждение. Целя се в белия дроб под ключицата. Може и да успееш да ме спипаш… но ще си платиш.
Остави фенера на земята, свали колана си, направи примка, точно както се бе научил от пехотинците в Кируна, докато отбиваше военната си служба преди повече от две десетилетия. Застана между краката на русия великан, пъхна примката около ръцете му и я пристегна над лактите. Така на практика обезвреди огромния Ниедерман.
Ами сега? Микаел се огледа. Бяха съвсем сами на мрачния път. Паоло Роберто не бе преувеличил в описанието си. Ниедерман беше огромен. Имаше само един въпрос – защо подобен великан бе тичал към него в нощта, сякаш го гонеше самият дявол.
– Търся Лисбет Саландер. Предполагам, че си я срещал.
Ниедерман не отговори.
– Къде е Лисбет Саландер? – попита Микаел.
Ниедерман го погледна учудено. Не можеше да проумее какво се случва през тази странна нощ. Всичко беше напълно объркано.
Микаел вдигна рамене. Върна се при колата, отвори багажника и намери въжето си за теглене на буксир. Не можеше да остави Ниедерман завързан насред пътя, затова се огледа наоколо. На около трийсетина метра по-нагоре по пътя на фона на светлините от фаровете блестеше пътен знак. С бягащ лос.