Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
В този момент Лейборн забеляза Робин, застанала встрани с телефона си в ръка.
– Знам, че ваши хора вече се занимават с картината – каза тя на Лейборн, – но имам позната в „Кристис“. Пратих й снимка на „Скърбяща кобила“ и тя току-що ми позвъни с информация. Според един от експертите им е възможно да е Стъбс.
– Дори аз съм чувал за Стъбс – посочи Лейборн.
– Ако е негова, колко би струвала? – попита Уордъл.
– Според познатата ми повече от двайсет и два милиона.
Уордъл подсвирна. Лейборн изруга под нос.
– За нас няма значение колко ще струва – припомни им Страйк. – Важното е, че някой може да е забелязал потенциалната й цена.
– Двайсет и два милиона си е страхотен мотив – коментира Уордъл.
– Корморан – каза Робин и взе сакото си от гърба на стола, където го беше метнала, – може ли да поговорим отвън? Налага се да тръгвам, извинете ме.
– Наред ли е всичко? – попита я Страйк, когато излязоха заедно в коридора и Робин затвори вратата към полицаите.
– Да – отвърна му, а после се поправи. – Ами... всъщност не е наред. Може би е по-добре да прочетеш това – каза и му подаде телефона си.
Страйк намръщено прегледа разменените съобщения между Матю и Робин, включително бележката от „Ивнинг Стандард“.
– И ще се срещнеш с него, така ли?
– Налага се. Може би тъкмо заради това Мич Патерсън се е навъртал около теб. Ако Матю подкладе огъня на репортерите, което той е напълно способен да стори... Те вече бездруго гледат да изровят всичко възможно за теб и...
– Забрави за мен и Шарлот – отсече той, – успя да ме изнуди само за двайсетминутен разговор. А сега той изнудва теб...
– Знам, че това прави – отвърна Робин, – но рано или късно трябва да разговарям с него. Повечето от вещите ми още са в къщата на Албъри Стрийт. Все още имаме съвместна банкова сметка.
– Искаш ли да дойда с теб?
Трогната, Робин отвърна:
– Благодаря, но не мисля, че това ще помогне.
– Тогава ми позвъни след това да кажеш как е минало.
– Непременно – обеща Робин.
Тя пое сама към асансьорите. Дори не забеляза кой се размина с нея, докато някой не я повика.
– Боби?
Робин се обърна. Пред нея бе Флик Пардю, която се връщаше от тоалетната, придружена от полицайка. Също като Кинвара, и Флик бе измила грима си със сълзи. Изглеждаше дребна и смалена в бялата риза, която Робин подозираше, че е облякла по настояване на родителите си, вместо да се появи с тениската си на „Хизбула“.
– Името ми е Робин. Как си, Флик?
Флик очевидно се бореше с мисли, твърде чудовищни, за да бъдат изречени на глас.
– Надявам се да сътрудничиш – проговори меко Робин. – Кажи им всичко, чу ли?
Стори й се, че забеляза при Флик леко поклащане на глава, инстинктивна съпротива, още неугаснали последни въглени лоялност дори в бедата, в която се бе озовала.
– Трябва – настоя тихо Робин. – Ти беше следващата, която той щеше да убие, Флик. Знаеше твърде много.
69
„Предвидих всички вероятности... много отдавна при това.“