В капана на времето [bg]

Бях виждала лорд Джордж и преди, в Париж. Той не би пренебрегнал действието заради правилата на приличието, макар че според мен именно гневът му заради действията на принц Чарлс и желанието да избяга от компанията на О’Съливан, го бяха накарали да дойде лично при Джейми, отколкото съображения за поверителност или бързина. Цялата армия на планинците наброяваше между хиляда и петстотин и две хиляди души, затова трийсет мъже едва ли можеха да се смятат за дар от боговете, нито пък да бъдат съвсем пренебрегнати.

Озърнах се към Фъргъс, който се въртеше напред-назад като жаба, изпълняваща танца на свети Вит, и реших, че и аз мога да изпратя едно съобщение. „В страната на слепците и едноокият е цар.” Бързо изобретих своя версия на тази поговорка, основана на опита: „Когато никой не знае какво да прави, всеки с разумно предложение ще бъде изслушан.”

В дисагите имах хартия и мастило. Седнах, наблюдавана почти със суеверно страхопочитание от стопанката, която вероятно не беше виждала жена да пише, и съставих писъмце до Джени Камерън. Именно тя беше повела триста мъже от клана Камерън през планините, за да се присъединят към принц Чарлс, когато той бе вдигнал знамето си на брега на Гленфинан. Брат ѝ Хю, след като се завърнал у дома и разбрал какво става, препуснал към Гленфинан, за да заеме мястото си на водач, но Джени отказала да се прибере, за да не изпусне веселбата. Тя била много доволна от краткия престой в Единбург, където Чарлс приемал приветствията на верните си поданици, но изразила желание да го придружи и по пътя към битката.

Нямах печат, но в багажа имаше една шапка на Джейми с брошка с герба и мотото на клана Фрейзър. Извадих я и я притиснах към топлия восък, с който запечатах писмото. Изглеждаше много официално.

— Занеси го на шотландската дама с луничките — казах на Фъргъс, той веднага се стрелна към вратата и изскочи в суматохата навън. Нямах представа къде се намира Джени Камерън в момента, но офицерите бяха разквартирувани в имението близо до църквата и вероятно трябваше да я търси първо там. Поне така нямаше да има време за бели.

След като свърших с това, аз се обърнах към стопанката.

— Случайно да ви се намират одеяла, салфетки и фусти?