В капана на времето [bg]

— Какво… — започна стреснат лорд Джордж, но замълча, разтърси бързо глава, сякаш да отхвърли безумна мисъл, и продължи разговора, без да покаже, че е забелязал нищо необичайно.

— Как върви, сър? — попита Джейми с уважение и също се престори, че не е забелязал вързаната с панделка опашка на перуката, която висеше от джоба на лорд Джордж и се люлееше като опашка на кученце при всеки жест.

— Как върви ли? Ами ще ви кажа, сър! Първо на изток, после на запад, а след туй половината слизат от хълма да ядат, докато другата половина заминават дявол знае накъде! Ето как върви! Това е вярната шотландска армия на Негово Височество. — Малко укротен, той започна да ни разказва за случилото се след пристигането на армията в Транент преди ден.

Той пристигнал с войниците, оставил повечето в селото и тръгнал с малък отряд да установи позиции на билото над равнината. Принц Чарлс дошъл малко по-късно и останал недоволен от това, като изразил мнението си гръмогласно и публично. След това повел половината армия на запад, а херцог Пърт — другият официален главнокомандващ — кротко го последвал, вероятно за да оцени възможностите за нападение през Престън.

След като армията се разделила, а Негова Светлост бил зает да разпитва местните, които познавали околността много по-добре от Негово Височество и от Негова Светлост, ирландският съветник на принца О’Съливан на своя глава повел хората на Камерън от Лохиел към гробището на Транент.

— Коуп, разбира се, извади две оръдия и започна да ги обстрелва — рече мрачно лорд Джордж. — Този следобед имах голяма разправия с Лохиел. Той беше разбираемо разстроен, че толкова от хората му са ранени без очевидна причина. Поиска да ги изтеглим и аз, естествено, се съгласих. Обаче си имаме работа с онова нищожество О’Съливан! Само защото е слязъл с Негово Височество на Ерискей, той си мисли, че… ами започна да опява, че било много важно хората на Камерън да са в гробището — много важно, представете си! — ако сме щели да нападаме от запад. Казах му, съвсем категорично, че ще нападнем от изток. Което в момента вече е много съмнително, защото не знаем къде точно е другата половина от хората ни — нито, ако става въпрос, Негово Височество — добави с тон, който ясно показваше, че проявява към местонахождението на принца единствено научен интерес.