Отсенки от себе си

Арадел хвърли един поглед към нея и кимна в знак на съгласие. Мараси усети прилив на задоволство. Генералът бе онзи, който я беше взел на работа — бе се спрял на нея, вместо на някой от над десетимата останали кандидати. Всяка друга молба в купчината можеше да се похвали с години опит като констабъл. Вместо това, обаче, той бе избрал току-що завършилата студентка по право. Явно бе видял в нея нещо обещаващо — и тя смяташе да му докаже, че е бил прав.

— Не мога да си представя как някой би могъл да направи такова нещо — каза Уаксилий. — Сриването на толкова много влиятелни фигури от организираната престъпност на града няма да сработи в полза на извършителя. Това е мит, който се среща само в евтините романи. Убийствата от такъв мащаб само ще привлекат много внимание и ще обединят всички оцелели групировки срещу онзи, който стои зад тях.

— Освен ако не са извършени от някой извън техните кръгове — каза Мараси. — Някой, който няма какво да губи и който може само да спечели от срива на цялото устройство на подземния свят на града.

Арадел изръмжа одобрително, а Уаксилий кимна.

— Но как — прошепна той. — Как е успял да го постигне? Охраната тук трябва да е била по-строга от където и да било.

Закрачи наоколо, като минаваше по една или друга отсечка, спираше до някой от труповете, а после — до друг и си мърмореше тихо, докато клякаше да ги огледа по-подробно.

— Реди спомена, че братът на губернатора е замесен, сър? — обърна се Мараси към Арадел въпросително.

— Лорд Уинстинг Инейт.

Лорд Уинстинг, главата на Къща Инейт. Имаше право на вот в Сената на Елъндел — привилегия, която бе получил, след като брат му бе назначен за губернатор. Беше корумпиран. Както Мараси, така и останалите констабли го знаеха. Като се замислеше сега, изобщо не беше изненадана, че е бил централната фигура в събитие като това. Работата беше там, че Уинстинг винаги и се беше струвал дребна риба.

Но губернаторът… Е, може би онова тайно досие на бюрото и — пълно с догадки, предположения и следи, — най-после щеше да й бъде от полза.

— Уинстинг — обърна се тя пак към Арадел. — И той ли е…

— Мъртъв? — попита Арадел. — Да, констабъл Колмс. Доколкото разбрахме от поканите, които намерихме, той е организирал това събитие под предлог, че става дума за търг. Открихме трупа му в обезопасеното помещение на подземния етаж.

Това привлече вниманието на Уаксилий, който се изправи, погледна право към тях, промърмори си нещо под нос и се отдалечи към един от труповете. Какво търсеше?

Уейн се присъедини нехайно към Мараси и Арадел и отпи от едно сребърно шишенце, гравирано с чужди инициали. Мараси подчертано не го попита от чие тяло го е свил.

— И така — започна той, — скъпата ни глава на фамилията е обичал да дружи с престъпници, а?

— Отдавна подозираме, че е продажен — отговори Арадел. — Но семейството му се ползва с голяма популярност сред широката общественост, а брат му е положил огромни усилия да скрие предишните му простъпки от околните.