Отсенки от себе си

Уакс не отговори. Днешната „отлична работа“ представляваше просто поредната задънена улица.

— Ей, погледнете! — обади се застаналият наблизо Уейн. — Мисля, че открих един от зъбите на оня мъж! Късмет, а?

Мараси се огледа замаяно наоколо и се настани на едно стълбище. Уакс се изкуши да иде да я успокои, но нямаше ли да го разтълкува погрешно? Не искаше да й дава фалшиви надежди.

— Мога ли да поговоря с вас, милорд? — попита Реди, докато улицата се пълнеше с все повече констабли. — Както вече споменах, генералът работи върху едно друго разследване. Всъщност, вече бях тръгнал да ви търся, когато разбрахме за преследването, което ви е довело дотук.

Уакс се обърна рязко към него, наострил уши.

— Какво се е случило?

Реди направи гримаса в несвойствена за него демонстрация на чувства.

— Доста неприятна история, милорд — каза по-тихо. — Свързано е с политика.

Значи може да беше свързано и с Костюма.

— Разкажи ми.

— Става въпрос за губернатора, милорд. Брат му е организирал търг снощи, нали разбирате. И… ами, по-добре да видите сам.

Мараси не пропусна да забележи как Уаксилий хваща Уейн за рамото и посочва към една от каретите на констаблите, която бе спряла наблизо. Не дойде да я вземе. Колко още, преди да осъзнае този проклет мъж, че тя е, ако не негова равна, то поне негов колега?

Запъти се към каретата, раздразнена. За съжаление, обаче, по пътя се натъкна на капитан Реди, който заговори и я принуди да напрегне до краен предел все още притъпения си слух — и да налучка няколко пъти, — за да успее да го разбере.

— Констабъл Колмс. Не сте в униформа.

— Да, сър — отговори тя. — Днес не съм на работа, сър.

— И все пак, ето ви тук — заяви той, хванал ръце зад гърба си. — Как става така, че всеки път се оказвате в положение като настоящото, въпреки изричните наставления, че това не влиза в задачите ви предвид факта, че не сте на полева служба?

— По чиста случайност, сър, уверявам ви.

Той и се озъби неприятно. Колко интересно. Обикновено запазваше това си изражение за Уаксилий — докато не го гледаше. После каза нещо, което тя не успя да различи, и кимна към автомобила, с който беше пристигнала — и който, строго погледнато, беше служебна собственост. Бе и заповядано да се упражнява в управлението му и да докладва за ефективността му на генерала, който искаше да изпробва колите като евентуален заместител на каретите с коне.

— Сър? — каза тя въпросително.

— Явно днес ви се е събрало много, констабъл — каза Реди с по-висок глас. — Не спорете по въпроса. Идете си у дома, приведете се в ред и се явете на служба утре.

— Сър, бих искала да докладвам на капитан Арадел събитията около преследването на Стрелеца и последвалата му смърт, преди подробностите да се изличат от паметта ми. Той би се заинтересувал от тях, тъй като следи този случай лично.

Гледаше Реди право в очите. Бе с по-висок ранг от нейния, да, но не и беше шеф. Такъв беше Адарел — и на двама им.

— Генералът — отговори Реди с явна неохота, — не е на разположение в момента.