Черният списък

— Знаете ли, Владислав, този Серьожа ми се вижда прекрасно момче. Странно, но той е абсолютно различен от всички детективи, които съм срещала в живота си.

— Какво му е различното?

— Ами няма никакво самочувствие. Може би просто защото е още млад. Та той е на работа само от осем месеца и за цялото това време няма нито едно сериозно разкрито престъпление. Вярно, разкрива по някоя и друга дреболия, но всички сериозни случаи при него се водят неразкрити. Той много се притеснява заради това. Не е разкрил зверско убийство на две проститутки. Не е разкрил взрив в нощен ресторант и казино. А пък на момчето толкова му се иска да успее в нещо!

— Господи, Таня, откъде знаете всичко това? — смаях се аз. — Та вие разговаряхте най-много десет минути.

— Е, зависи как разговаря човек — тихо се засмя тя. — На някои хора няма да им стигнат и два часа, за да получат такива сведения. Не забравяйте, че съм следовател, всичките ми разговори се водят по график. Викаш един човек за десет часа, а следващия — за единайсет. И се постарай, драга Татяна Григориевна, определеното време да ти стигне за всичко. Не успееш ли да изтръгнеш информацията, която ти трябва — пет пари не струваш. Човекът, който те чака в коридора, разбира, че си некадърница.

— Я стига, Танечка! Открай време се смята за полезно да поизпотиш разпитвания пред вратата, та да набере страх. Ако ги приемаме навреме, като нищо може да си помислят, че си нямаме други грижи, освен да ги чакаме и да си бъбрим с тях.

— Не знам, не знам. — Тя поклати глава. — Аз съм на друго мнение по въпроса.

— И какво е то?

— Ако един човек умее правилно да разпределя времето си, значи е стегнат, строг, любезен, мобилизиран, не можеш нито да го измамиш, нито да го разсееш, нито да му плещиш разни измислици. Във всеки случай аз съм си създала точно такава репутация и много си я пазя.

— И помага ли ви в работата? — Не успях да скрия скепсиса, който се прокрадна в интонацията ми, и Татяна се намръщи.

— Представете си — да. Аз нямам право да забравям как изглеждам, тъй че ако не си създавам съответната репутация, никой няма да ме взема на сериозно. Вие, Владислав, сте късметлия с този огромен ръст и тия широки рамене, аз обаче съм дебела.

— Танечка! — прекъснах я укорително, макар че ми беше ужасно неудобно, както става винаги когато другите не просто четат мислите ти, но ги и произнасят на глас.