Незаключената врата

— И още как — весело се разсмя Настя. — Слушай, Чистяков няма да си е вкъщи още три седмици, можеш да разчиташ на моето жилище, щом обещаваш да пазаруваш в замяна.

— Да, и да готвя дори.

— Не, за готвенето аз ще се опитам — неуверено каза Настя.

— Да бе, ти ще се опиташ, как не — тросна се Юра. — Да ти кажа, ще ми се да поживея още поне година-две. Не съм самоубиец.

— Ах, ти, мерзавец такъв! — Настя възмутено го удари с юмрук по коляното. — А кой вчера ми излапа пирожките? А кой днес искаше допълнително?

— Ами прегладнял човек… От глад и оцетът ти се вижда сладък.

— Мерзавец — нежно повтори Настя. — И освен това неблагодарен и лицемерен.

Вкъщи се разбра, че за щастие няма да е нужно да готвят: вместо продукти, от магазина Коротков беше донесъл готова китайска храна, която трябваше само да притоплят в микровълновата фурна.

— Какво е това? — Настя огледа с подозрение тънките пластмасови кутийки, покрити с фолио. — Мирише някак странно.

— Това, приятелко, е бамбук с гъби муър, а в тази кутия… абе пак нещо зеленчуково. Гъмжи от витамини.

— Сигурен ли си, че може да се яде?

— И питаш! Китайската кухня, между другото, е популярна в целия свят. Там, из Европата и Америките, хората не са пълни идиоти — ако не беше вкусно, нямаше да го ядат — авторитетно поясни Коротков.

Настя замислено помириса съдържанието отначало на едната кутийка, после на другата, но това не я убеди напълно.

— Слушай, ами там, в Китай, изобщо ли не ядат месо? Само бамбук и тези… зеленчуци ли?

— Че как бе! — възмути се Юра. — Ядат, и още как. В павилиона, откъдето купих това, имаше и пиле с ядки, свинско с кисело-сладък сос и някакво сложно приготвено говеждо, май нежно изпечено.

— Защо тогава не взе говеждо? Или пилешко с ядки? Все пак щях да съм по-наясно, нещо познато…

Коротков явно се притесни.

— Защо не съм взел, защо не съм взел — промърмори той. — Защото беше скъпо! Взех каквото беше по-евтино. Но продавачът ми се кълнеше, че било вкусно, каза, че всички го купували и хвалели.

— Добре де — безнадеждно въздъхна Настя и пъхна кутиите във фурната, — ще опитаме. Може и да оцелеем, ако имаме късмет.

Храната се оказа учудващо вкусна, макар и необичайна за тях. Настя и Юра не се и усетиха как чиниите блеснаха девствено чисти, лишени дори от остатъците от соса, който бяха обрали със залъчета бял хляб.

— Страхотно! — одобрително призна Настя и сложи съдовете в мивката. — Ако искаш да продължаваш да нощуваш при мен, утре ще отидеш и ще купиш пак нещо толкова вкусно. Далече ли е оттук?

— Далече е, на „Новослободская“.

— Ами ето, ще прескочиш, защо трябва вечно да стоиш в службата.

— Сестро, много си нахална — възмути се Коротков. — Аз, между другото, съм ти началник. Кой ще те ръководи, ако по цели дни обикалям да купувам храна?