Незаключената врата

— Но къде може да се е дянала? — Ира не забеляза как повиши глас. — Тя няма в Москва никого освен нас. Нито един познат. Никога по-рано не е идвала тук. Милиционерите казаха, че са проверили всички хотели — никъде я нямало. Е, къде е тогава, ако не са я отвлекли? Ние тук вече си мислим най-лошото…

— Какво имаш предвид? — строго попита Наталия.

— Че Янка изобщо вече… ами… че я няма — смотолеви Ирина.

— На кого от вас му хрумна тази мисъл?

— На Руслан… Той вече какво ли не си помисли. И че е избягала с любовник! И че са я убили. И че внезапно се е побъркала, забравила е коя е, къде живее, защо е тук. Че се скита някъде из Москва и не знае къде да отиде. Натуля, как мислиш, дали я търсят? Или просто се правят, че я търсят?

— Ириша, стегни се — още по-строго каза Наталия. — Ситуацията наистина е тежка, но ти не бива да я утежняваш допълнително. Изпратих те при Руслан за морална подкрепа, а не да се паникьосваш. Ако веднага не престанеш да се самонавиваш и да го тревожиш, ще дойда и аз ще седя при него, а теб ще те пратя у вас. Разбра ли ме?

Ира нямаше нищо против Наталия да дойде. Нещо повече, сега го искаше най-много от всичко на света. Така се бе подредил животът и: в тежка ситуация Наталия винаги беше до нея, подлагаше рамо или й подаваше ръка. И сега присъствието на по-голямата й приятелка, която я бе отгледала и възпитала, беше крайно необходимо на Ирина. Но тя разбираше, че да моли Наталия да дойде би било връх на егоизма. Самата тя е изтормозена до крайност, днес няколко часа я разпитвал следователят, а преди това са я засипвали с въпроси други милиционери. И тя не спи и се побърква от тревога. А има и съпруг, и син, нали Наталия не може да ги зареже и да хукне на помощ на своята възпитаничка. Защото възпитаничката, слава богу, вече е на трийсет и една, не е някоя хлапачка, на два пъти се е омъжвала, завърши института, снима се в няколко филма, но ето, по навик пак търси Наталия, когато й е тежко на душата.

— Разбрах те, Натулечка — виновно смотолеви Ирина. — Ще се постарая да се държа подобаващо. Само че ти ми се обади веднага, ако научиш нещо, нали?

Тя изпи до дъно изстиналия чай, отвори хладилника и с огорчение се убеди, че не е останала почти никаква храна. Това, което Янка бе купила и сготвила в събота сутринта, до вечерта в понеделник се оказа изядено. Гостоприемната Ира бе предложила на дошлите в неделя оперативни работници чай със сандвичи, те не отказаха, смутено признавайки, че са работили цяла нощ и са гладни като вълци. На самата Ира на нервна почва й се отвори зверски апетит, а и Руслан хапна нещо — не че искаше, но Ира го накара. И ето го резултата… Няма дори залък хляб. Ще трябва да прескочи до магазина — тук в съседство, на ъгъла, има денонощен.