Незаключената врата

Ирина Савенич отиде на пръсти от стаята до кухнята, притвори вратата след себе си, наля вода в електрическия чайник, натисна копчето. Най-сетне Руслан задряма, за пръв път през тези почти две денонощия притвори очи и се отпусна. Нека си почине, тя ще се постарае да не му пречи. Горкото момче, как можа да му се случи тази гадост! Жена му изчезна. А шофьорчето, с което отишла да пие кафе, го убиха. Какъв кошмар! Всъщност Яна Нилская никак не беше симпатична на Ира, но нима в такава ситуация чувствата имат значение? Къде ли е сега тази малка Янка? Може би са я отвлекли и я държат в някое тъмно мазе, може да я измъчват и инквизират, но защо? Какво искат от нея? И защо досега никой не се обажда, не казва условията си? Не знаят как да намерят Руслан, защото той няма телефон ли? Глупости, Янка прекрасно знае адреса. И после, тя знае телефоните и на Наталия, и на Ира, неведнъж се е обаждала на тях. Ако похитителите поискат да се свържат с Руслан, те ще съобразят как да го направят. Но защо, защо? Те не могат да искат каквото и да било от Янка, тя е обикновена шивачка, не разполага с никакви особени сведения. И пари няма. Значи искат нещо от самия Руслан. Той е бил журналист, насъбрал е какви ли не сведения за много хора. Може би това е причината? Но нали вече повече от година не работи във вестник, изобщо е изоставил журналистиката, седял си е вкъщи и е пишел роман. Не е вземал участие в никакви сериозни случаи, не е водил никакви журналистически разследвания. На кого може да е интересен? На някого сигурно е интересен, щом отвлякоха Янка. Но защо не се обаждат? Господи, дано се обадят по-скоро, да представят доказателства, че малката Янка е жива и здрава, тогава всички ще могат да въздъхнат спокойно. А те не се обаждат…