Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Много си строг, друже — усмихна се Камъкът. — Добре, ще постъпя както искаш, лети, не се тревожи.
Това далеч не беше първото криминале, което Камъкът и Гарванът смятаха да гледат, и през дългите години те си бяха изработили определени и твърди правила за гледане: не се лети нито назад, нито напред. Най-важното не е кой и защо е убил, за това е достатъчно да се полети назад и да се види всичко. Най-важното е как работят детективите и дали ще успеят да разобличат престъпника. За да бъдем честни, от всички криминалета, които те бяха гледали, само в един от десет случая престъплението се разкриваше, във всички останали случаи детективите търпяха фиаско.
Гарванът сърдито размаха крила и излетя към висините. Камъкът погледа след него, после премести очи към лежащия пред него Хамлет.
— Защо не хапнете нещо, уважаеми Хамлет, трябва да събирате сили.
— Не искам — унило простена Котаракът. — Нямам апетит. Само съм много жаден. Камък, как мислите, умирам ли?
— Защо говорите така? — уплаши се Камъкът. — Ще оздравеете, непременно ще оздравеете, само трябва да сте търпелив и строго да изпълнявате всичко, което ви предписва нашата Катеричка.
— Защо тогава изобщо не ми се яде? Сигурно това е признак за приближаващата ми кончина — упорстваше Котаракът.
— Моля ви се, не мислете такива неща. Катеричката казва, че липсата на апетит при вашите болести и травми е нещо съвършено нормално. Апетитът ви ще се възвърне. А засега трябва поне да пиете вода. Тук наблизо има ручей, водата в него е много вкусна, просто живителна.
— Не мога да допълзя — захленчи Хамлет. — Изобщо нямам сили. Сигурно скоро ще умра от жажда.
— Ами я погледнете, зад гърба ми трябва да има една голяма локва, поне до локвата ще допълзите — посъветва го Камъкът.
Хамлет запълзя в съответната посока и се скри от полезрението на Камъка. След доста продължително време се чу неговият страдащ глас:
— Не е вкусно.
— Какво? — не разбра Камъкът.
— Водата в локвата не е вкусна. Невъзможно е да се пие.
— Трябва да се стегнете — строго каза Камъкът. — Какво като не е вкусна, все пак е по-добре да пиете от нея, отколкото нищо. Пийте, Хамлет, пийте. И между другото, исках да ви попитам: какво всъщност имаше предвид баба ви?
Хамлет отново припълзя до мястото точно пред очите на Камъка.
— Не разбрах, за какво ме питате?
— Баба ви в разговора с младия артист казала, че за нея било абсолютно очевидно кой е искал да отнеме живота на нейния ръководител. И нищо не обяснила. Вие не се ли досещате какво именно е искала да каже? Нали сте вътрешен в този театър, би трябвало да знаете какво се крие зад думите й.
— Ах, за това ли говорите… — Хамлет небрежно помръдна мръсната си опашка. — Имаше предвид Сеня Дудник. Баба никак не го обича. Струва ми се, че само ще се радва, ако вкарат Сеня в затвора. Тя обича Богомолов, но не и Сеня.
— А вие самият как смятате, може ли той да е извършил ужасното престъпление?
— Ами хората са такива, всичко могат — отговори философски Котаракът Хамлет.
— Да вървим да търсим следващите събеседници — каза Настя на Антон.
Излязоха от кабинета на художествения ръководител, стигнаха до вратата, която водеше към служебното стълбище, и замислено се спряха.
— Струва ми се, че рано пуснахме Бережной — каза Сташис. — Трябваше да го помолим поне веднъж да ни разведе из цялата сграда и да ни покаже кой кабинет чий е.
— Безполезно — махна с ръка Настя. — Тук всичко е толкова заплетено, че от един път нямаше да се ориентираме. Ще трябва да търсим по метода на пробите и грешките.
— А кого ще търсим?
— Да започнем с драматурга — предложи тя. — Или може би да потърсим главния администратор?
— Нещо се съмнявам, че е вече в театъра, за главния администратор е още раничко — със съмнение каза Антон. — Той работи предимно вечер, докато тече спектакълът. Казаха ми, че идвал към три часа, не по-рано.