Смъртта като изкуство

„Гледай ти, като Гриша Гриневич — помисли си Настя. — Интересно, дали и той е умен и симпатичен като Гриша? Не би било зле. Само дето неговата готовност да помага поражда у мен неприятно чувство. Добре, ще видим.“

И тя на свой ред се представи, след нея го направи и Антон и стисна ръката на помощник-режисьора Федотов.

— Е, къде да ви заведа?

Антон хвърли въпросителен поглед на Настя, сякаш й предаваше старшинството и правото тя да решава къде да отидат най-напред.

— Всъщност още не сме решили — призна тя. — Искаме да се видим с драматурга или с главния администратор. Възможно ли е?

— Ами… Валерий Андреевич определено още не е тук, той идва по-късно, но днес вече видях Иля Фадеевич, тук е, той изобщо е рано пиле.

— Кой е Валерий Андреевич?

— Нашият главен администратор, а Иля Фадеевич Малашченко е помощник на художествения ръководител по литературната част, това е официалното название на длъжността му, а съкратено е просто драматург. Без помощ определено няма да се оправите — и из коридорите ще се изгубите, и хората няма да намерите. Решено, аз ще ви помогна.

— Ами някак си е неудобно… Ще ви откъснем от работата ви. — Настя изигра смущение, макар вече да бе решила за себе си, че ще приеме помощта. Така де, без придружител, който се ориентира добре в театъра, не могат да минат. Но нали трябваше да си запазят достойнството!

— Моля ви се, какво неудобно има? — плесна с ръце помощник-режисьорът. — Нали е за общото дело, за общото, тъй да се каже, благо. Между другото, как върви това общо дело? Известно ли е вече нещо? Кой подреди така нашия Лев Алексеевич?

— Засега нищо не е известно — отговори сухо Настя.

— Ама съвсем-съвсем нищичко ли?

— Съвсем нищичко.

— Ама как така? Нещастието с Лев Алексеевич се случи на шести, а днес е вече дванайсети, мина почти седмица, а още нищо не ви е известно? Как работите всъщност?

— Както умеем, така работим. Е, ще ни придружите ли до Малашченко? — едва забележимо прозвуча студ и мраз в гласа на Настя, но изглежда, помощник-режисьорът Федотов не беше много добре със слуха, защото явно не долови този студ и си продължи своята песен.

— Да, да, разбира се, да вървим. И все пак не разбирам, толкова дни минаха, а вие почти не се вясвахте при нас в театъра. Къде тогава търсехте престъпника?

— Да не би да смятате, че непременно трябва да го търсим тук, в театъра? — обади се Антон.

Помощник-режисьорът се смути, млъкна и сякаш се притесни от нещо, което не остана скрито от Настя. Странно, нали Бережной току-що с пяна на уста ги убеждаваше, че е безсмислено да търсят престъпника в театъра, че той не е тук, обаче ето, помощник-режисьорът Федотов очевидно е на друго мнение. Трябва да си поговорят с него по-подробно. Но не сега. Сега той целият е на нокти от собствения си гаф и ще бъде нащрек. Трябва да се престори, че нищо не е забелязала, а ще започне да задава въпросите си, когато той се отпусне.