Прагът на вечността [bg]

Погледна назад и забеляза, че автобусът вече се опразва бързо. Най-сетне вратата беше отворена и от нея с препъване излизаха хора. Други скачаха през прозорците.

Пламъците нараснаха. Когато последните пътници излязоха, вътрешността на автобуса се превърна в пещ. Джордж чу някакъв мъж да вика нещо за резервоара и тълпата поде вика: „Ще гръмне! Ще гръмне!“. Всички се пръснаха подплашено и се отправиха по-надалеч. После се чу дълбоко бучене, огънят внезапно лумна и автобусът се разтресе от взрива.

Джордж беше съвсем сигурен, че вътре не е останал никой и си каза: „Поне никой не умря — засега“.

Взривът явно позасити глада на тълпата за насилие. Стояха наоколо и гледаха как автобусът гори.

Пред бакалията се беше събрала малка тълпа местни жители и мнозина приветстваха нападателите; но сега от сградата излезе младо момиче с ведро вода и няколко пластмасови чаши. Даде на госпожа Джоунс да пийне, после отиде при Мария, която с благодарност пресуши чашата и помоли за още.

Приближи някакъв младеж с угрижено изражение. Имаше лице на плъх, челото и брадичката му бяха скосени назад и открояваха острия нос и изпъкналите зъби, а косата му беше зализана с помада.

— Как си, миличка? — попита той Мария. Ала криеше нещо и когато Мария понечи да му отговори, той вдигна високо лост и замахна да го стовари върху темето й. Джордж се пресегна да я предпази и лостът падна тежко върху лявата му предмишница. Болката беше страшна и той изрева. Мъжът отново вдигна лоста. Въпреки наранената ръка Джордж се хвърли напред с дясното рамо и връхлетя толкова силно, че онзи полетя.

Обърна се пак към Мария и видя, че трима от тълпата търчат към него с явното намерение да отмъстят за плъхоподобния си другар. Джордж твърде рано беше решил, че са се наситили на насилие.

Беше свикнал да се бие. Като студент участваше в харвардския отбор по борба, а докато учеше за степента си по право, беше треньор на същия отбор. Но това тук нямаше да е честен бой по правилата. При това имаше само една здрава ръка.

От друга страна, Джордж беше ходил на училище в един пропаднал вашингтонски квартал и знаеше как да се бие мръсно.

Тримата се движеха към него един до друг, затова Джордж се премести настрани. Това не само ги отдалечи от Мария, но и ги постави в колона по един.

Първият диво замахна с желязна верига.

Джордж пъргаво отстъпи и веригата го пропусна. Ускорението от замахването извади нападателя от равновесие. Докато той залиташе, Джордж изрита краката му и онзи рухна на земята. Изтърва веригата.

Вторият се спъна в падналия. Джордж пристъпи напред, обърна се гърбом и го халоса в лицето с десния си лакът с надеждата да му размести челюстта. Мъжът извика задавено и изтърва джантата, с която се бе въоръжил.