Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Прагът на вечността [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прагът на вечността [bg]

Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:

„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 492
Перейти на страницу:

Взе душ и се преоблече, после отиде с автобуса в ТАСС, съветската информационна агенция. Беше една от повече от хилядата репортери в агенцията, но не много от тях ги возеха насам-натам в реактивни самолети на военната авиация. Беше изгряваща звезда, способна да произведе живи и интересни статии, които се харесваха на младежта, без при това да се отклоняват от партийната линия. Това беше нож с две остриета: често й даваха трудни и важни задачи.

В лавката хапна купа каша от елда със сметана, после отиде в отдела си. Макар да беше звезда, още не беше заслужила свой кабинет. Поздрави колегите, после седна на едно бюро, сложи хартия и лента в пишещата машина и започна да пише.

В самолета друсаше прекалено силно, за да си води бележки, но тя беше планирала статиите в главата си и сега можеше да пише гладко, като от време на време сверяваше подробностите в тетрадката си. Задачата й беше да насърчи млади съветски семейства да се преселят в Сибир, за да работят в процъфтяващата добивна промишленост: нелека задача. Затворническите лагери предоставяха изобилна необучена работна ръка, но там имаше нужда от геолози, инженери, земемери, архитекти, химици и менажери. В статията си обаче Таня не обръщаше внимание на мъжете и пишеше за техните съпруги. Започна с една хубава млада майка на име Клара, която с ентусиазъм и хумор говореше как се справя с живота при отрицателни температури.

Половината утро беше вече минало, когато редакторът на Таня, Даниил Антонов, взе листовете от поставката и започна да чете. Антонов беше дребен мъж с деликатни обноски, необичайни в журналистическия свят.

— Прекрасно — каза той след малко. — Кога мога да получа останалото?

— Пиша възможно най-бързо.

Той се подвоуми.

— Докато беше в Сибир, чу ли нещо за Устин Бодян?

Бодян беше оперен певец, заловен да вкарва два екземпляра от Доктор Живаго, с които се беше сдобил в Италия. Сега беше в трудов лагер.

Сърцето на Таня заби гузно. Подозираше ли я Даниил? Като за мъж, той беше необикновено интуитивен.

— Не — излъга тя. — Защо питаш? Чул ли си нещо?

— Нищо.

Даниил се върна на писалището си.

Таня почти беше завършила третата статия, когато Пьотр Опоткин спря до бюрото й и се зачете с увиснала между устните цигара. Опоткин, главният редактор на статиите, беше як мъж с лоша кожа. За разлика от Даниил, той не беше професионален журналист, а комисар, политическо лице. Работата му беше да се грижи статиите да не нарушават ръководната линия на Кремъл и единствената му квалификация за тази работа беше строгата му правоверност.

Прочете първите няколко страници и отсъди:

— Казах ти да не пишеш за времето.

Беше от някакво село северно от Москва и още говореше със северноруски акцент.

Таня въздъхна.

— Пьотр, поредицата е за Сибир. Хората вече знаят, че там е студено. Никой няма да се излъже.

— Но тук всичко е за времето.

— Разказва се как една находчива млада московчанка гледа семейството си в тежките условия и го прави като едно голямо приключение.

Даниил се включи в разговора.

— Тя е права, Пьотр. Ако въобще не споменем студа, хората ще решат, че статията е боклук и няма да повярват и една дума от нея.

— Не ми харесва — упорстваше Пьотр.

— Трябва да признаеш — настоя Даниил, — че при Таня звучи вълнуващо.

Опоткин се умисли.

— Може и да си прав — рече той и пусна листовете обратно в подноса. — В събота вечер у дома има празненство — каза той на Таня. — Дъщеря ми завършва гимназия. Питах се дали ти и брат ти бихте искали да дойдете?

Опоткин безуспешно се мъчеше да се издигне в обществото и устройваше болезнено скучни празненства. Таня знаеше, че може да отговори и от името на брат си.

— Бих искала, а и съм сигурна, че Димка също би искал, но майка ни има рожден ден. Толкова съжалявам.

Опоткин видимо се обиди.

— Много лошо — рече той и се отдалечи.

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 492
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)