Прагът на вечността [bg]

Видя, че навън пристигат двама униформени полицаи, и се обнадежди; но за негов гняв, патрулните не направиха нищо да озаптят тълпата. Погледна и двамата цивилни в автобуса: изглеждаха глупаво и уплашени. Явно униформените не подозираха за колегите си под прикритие. Магистралните патрули на Алабама очевидно бяха и дезорганизирани, и расисти.

Джордж отчаяно се заоглежда за нещо, което би могъл да използва в защита на Мария и на самия себе си. Да излязат от автобуса и да бягат? Да легнат на пода? Да грабне пистолета на единия щатски полицай и да застреля неколцина бели? Всяка възможност изглеждаше дори по-лоша от бездействието.

Взираше се гневно в двамата магистрални патрулни навън, а те гледаха, все едно нищо нередно не се случва. Та те бяха полицаи, за Бога! Какво си въобразяваха, че вършат? Щом не прилагаха закона, какво право имаха да носят униформа?

После забеляза Джоузеф Хюго. Нямаше възможност за грешка: Джордж познаваше добре тези изпъкнали сини очи. Хюго се приближи към единия полицай и го заговори, после двамата се разсмяха.

Хюго беше кука.

„Ако се измъкна жив оттук“, рече си Джордж, „този блюдолизец ще съжалява“.

Мъжете навън викаха на участниците в похода да излязат от автобуса. Джордж чу „Елате тук и си го получете, негролюбци!“ Затова реши, че в автобуса е по-безопасно.

Но не задълго.

Един от тълпата се беше върнал при колата си да отвори багажника и сега тичаше към автобуса с нещо горящо в ръце. Хвърли някаква пламтяща буца през един от строшените прозорци. След секунди буцата избухна в сив дим. Но оръжието не беше само димка. Подпали тапицерията и след миг гъсти черни изпарения започнаха да давят пътниците.

— Има ли въздух отпред? — викна някаква жена.

— Изгорете негрите! Изпържете ги! — чу Джордж отвън.

Всички се мъчеха да излязат през вратата. Пътеката беше претъпкана с давещи се хора. Някои натискаха напред, но явно нещо пречеше.

— Слизайте от автобуса! — викна Джордж. — Слизайте всички!

— Вратата не се отваря! — викна в отговор някой отпред.

Джордж си спомни, че щатският полицай с пистолета беше заключил вратата, за да удържи навън тълпата.

— Ще се наложи да скачаме през прозорците! — изкрещя той. — Хайде!

Стъпи върху една седалка и изрита повечето от останалото в прозореца стъкло навън. После свали сакото си и го провеси, за да даде някаква защита от назъбените парченца, които още стърчаха от рамката.

Мария кашляше безпомощно.

— Ще изляза пръв и ще те хвана, щом скочиш — каза Джордж. Улови за равновесие гърба на седалката, стъпи на ръба, сви се на две и скочи. Чу как ризата му се скъса на някакво стъкло, но не усети болка и заключи, че се е разминал без нараняване. Приземи се в тревата до шосето. Тълпата боязливо се беше отдръпнала от горящия автобус. Джордж се обърна и протегна ръце към Мария.