Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
Съпругата на Бродбент бе останала сама.
Той наблюдаваше през бинокъла всяко нейно движение, докато заведе коня към кола за завързване, където свали седлото му и започна да го чеше, навеждайки се към корема и краката му. Когато свърши, поведе животното към конюшнята, хвърли няколко наръча люцерна в яслата му и се насочи към къщата, изтръсквайки крачолите на панталона си. Дали имаше и друг урок? По всяка вероятност не — не и в четири следобед.
Тя мина през задния вход към кухнята, оставяйки вратата да се затръшне. След малко той я видя да преминава покрай големия прозорец, започна да си приготвя кафе.
Време беше.
Хвърли последен поглед към скицата, преди да пусне бележника в раницата, после се зае да изважда екипировката си. Първо мушна крака в зелените хирургически ботуши, сложи мрежичка върху косата си, а отгоре — шапка за къпане. Върху нея надяна найлонов чорап. Облече един дъждобран от онези, дето се изваждат от малки пликчета и струват четири долара парчето. Сложи си гумени ръкавици и взе пистолета си — Глок 29, 10-милиметров автоматик, 938-грамов, с десет патрона в пълнителя — едно наистина безупречно огнестрелно оръжие. Изтри го и го пъхна в джоба на панталона си. Най-накрая извади опаковка презервативи, измъкна два и ги напъха в джоба на ризата си.
Не трябваше да оставя никакви следи от ДНК на сцената на това местопрестъпление.
14.
Детектив лейтенант Уилър се измъкна от круизъра и изхвърли фаса на асфалта пред себе си. Настъпи го и завъртя няколко пъти носа на обувката си отгоре, след което влезе през задния вход на управлението. Прелетя през стъклената врата на отдел „Убийства“, продължи по коридора покрай унилия фикус и влезе в залата за инструктаж.
Добре бе пресметнал времето си. Всички бяха пристигнали и шумът от гласове секна в момента, в който прекрачи през прага. Уилър мразеше събранията, но в сферата на неговата дейност те бяха неизбежни. Той кимна към заместника си Хернандес и групата от още няколко души, взе си една чаша кафе с пяна от купчината, остави куфарчето на масата и седна. За миг се фокусира единствено върху кафето, отпи глътка — беше току-що сварено и силно. Отвори куфарчето си, извади купчина листи с надпис „Лабиринт“ и ги стовари върху масата достатъчно силно, за да привлече вниманието на всички.
Отвори папката, отпусна тежката си ръка върху нея и огледа присъстващите подчертано бавно.
— Всички ли сме тук?
— Така мисля — отвърна Хернандес.
Кимане, шепот.
Уилър отпи шумно от чашата и започна:
— Както знаете, дами и господа, в пустинята Чама, в Лабиринта, имахме убийство, което привлече силно медийното внимание. Сега искам да знам докъде сме и как продължаваме нататък. Ако някой от вас има някакви блестящи идеи, готов съм да ги чуя.
Той отново огледа залата.
— Предлагам първо да изслушаме доклада на медицинския инспектор. Д-р Файнингър?
Полицейският патолог, елегантна жена с посивели коси и в скъп костюм, изглеждаща съвсем не на място в опушената заседателна зала, отвори тънка кожена папка. Тя заговори, без да става, гласът й бе тих, сух и леко ироничен.
— На местопрестъплението са били открити десет и половина кварти наквасен с кръв пясък, съдържащ почти всичките пет и половина кварти кръв, които обикновено циркулират в нормалното човешко тяло. Не са намерени никакви други човешки останки. Направихме всички възможни тестове — за кръвна група, наличие на наркотици и т.н.
— И?
— Кръвната група е нулева положителна, няма следи от наркотици или алкохол, броят на белите кръвни телца изглежда нормален, белтъците на кръвния серум, инсулинът — всичко е нормално. Жертвата е бил мъж в добро здраве.
— Мъж?
— Да. Наличие на Y хромозома.
— Направихте ли ДНК анализ?
— Да.
— И?
— Пуснахме резултатите по всички бази данни, няма съответствия.
— Какво разбирате под „няма съответствия“? — прекъсна я районната прокурорка.
— Нямаме национална ДНК база данни — отвърна медицинската инспекторка търпеливо, сякаш говореше на идиот — каквато, предположи Уилър, вероятно бе районната прокурорка. — Обикновено не съществува начин да се идентифицира човек по ДНК-то му, поне все още. Използва се само за сравнение. Докато не открием труп, роднина или пръски кръв върху дрехи на заподозрения, това е безполезно.