Хищник [bg]

Последва тишина и Том отново усети необичайността на визитата си.

— Имате ли малко време да поговорим?

— Формално погледнато, на територията на манастира сме дали обет за мълчание — каза монахът, но след миг добави: — Какво ще кажете да се поразходим?

— Чудесно.

Брат Форд излезе и пое с бърза крачка по една пътека, която се спускаше лъкатушно надолу от магазина и вървеше по речния бряг, а Том се опита да го настигне. Беше красив юнски ден, оранжевите ръбове на каньона се издигаха към синьото небе в блестящ контраст, а дебелите пухкави облаци над тях се носеха като високи бели кораби. В продължение на десет минути вървяха, без да кажат нищо. Пътеката се изкачи и завърши на върха на една скала. Брат Уайман подгъна краищата на расото си и седна на дънера на една суха хвойна.

Том седна до него и се загледа в каньона.

— Надявам се, че не съм ви откъснал от нещо важно — произнесе той, все още несигурен как да започне.

— Пропускам ужасно важно събрание в дискусионната зала. Един нов брат бе ръкоположен на вечернята. — Той се усмихна.

— Брат Форд…

Моля ви, наричайте ме Уайман.

— Питам се дали сте чули за убийството в Лабиринта преди два дни.

— Отказах се да чета вестници преди доста време.

— Знаете ли къде се намира Лабиринта?

— Знам много добре.

— Преди две нощи един ловец на съкровища беше убит там. — И Том разказа как е открил мъртвото тяло, бележника и как после тялото изчезнало.

Форд остана мълчалив известно време, загледан в реката. След това се обърна и попита:

— Е… къде е моето място тук?

Том извади бележника от джоба си.

— Не го ли предадохте на полицията?

— Бях дал обещание.

— На някое ченге?

— Не.

— Не е било особено разумно.

— Полицаят, разследващ случая, не ми вдъхва особено доверие. А и вече бях дал обещание.

Той усети върху себе си спокойните сиви очи на монаха.

— Какво мога да направя за вас?

Том протегна бележника, но монахът не направи движение да го вземе.

— Опитах всичко, което знам, за да установя самоличността на човека, за да мога да предам този бележник на дъщеря му. Нищо не се получи. Полицията няма улика и оттам ми казаха, че ще минат сигурно седмици, преди да намерят тялото. Отговорът на въпроса „кой е онзи мъж“ е скрит тук — сигурен съм. Единственият проблем е, че записът е кодиран.

Пауза. Монахът продължаваше да гледа невъзмутимо Том.

— Чух, че сте разбили доста кодирани системи за ЦРУ.

— Шифровани текстове, да.