Друговремец [bg]

- Да пробваме още веднъж, моето момче? - попита плешивият. - Или може Рупърт да опита - предложи, като се обърна към тантурестия чернобрад негодник.

Рупърт се възползва от поканата и разкърши ръце, сякаш се готвеше да хвърля дялан кол , сграбчи китката на младежа, очевидно с намерението да намести рамото му с груба сила. Очевидно щеше да му счупи ръката като дръжка на метла.

- Да не си посмял! - Всяка мисъл за бягство бе надвита от професионално възмущение и закрачих напред, без да обръщам внимание на стреснатите мъже край себе си.

- Как така?! - възкликна раздразнен плешивият.

- Така. Ще му счупите ръката, ако продължавате - отвърнах ядно. - Отместете се, моля. -Сръгах Рупърт с лакът и хванах китката на пациента. Той изглеждаше не по-малко изненадан от останалите, но не се възпротиви. Беше много топъл, но нямаше треска.

- Трябва да нагласите костта под правилен ъгъл, преди да влезе в ямката.

Младежът беше едър и ръката му тежеше като олово.

- Това е най-тежкото - предупредих го. Хванах го за лакътя, готова да го избутам нагоре и навътре.

Устните му трепнаха почти в усмивка.

- Няма как да стане по-зле. Давай. - Сега и аз започнах да се потя. Наместването на рамо е тежка работа, в най-добрия случай. Но пациентът ми бе едър, бяха минали часове от изместването и подутият мускул опъваше ставата - беше нужна цялата ми сила. Огънят бе опасно близо - надявах се да не залитнем и двамата в него.

Внезапно рамото приглушено изхрущя и ставата легна на мястото си. Пациентът не можеше да повярва. Вдигна другата си ръка, за да опипа.

- Не боли вече! - Ухили се облекчен, а останалите нададоха радостни възгласи и заръкопляскаха.

- Ще боли. - Потях се от усилието, но резултатът ме изпълваше със задоволство. - Ще е много чувствително няколко дни. Не бива да движиш ставата навън известно време. Когато започнеш, прави го много бавно. Спри веднага, ако те заболи, и слагай топли компреси всеки ден.

Докато го съветвах и той ме слушаше търпеливо, останалите ме гледаха къде изумени, къде изпълнени с подозрение.

- Сестра4 съм - рекох малко смутена.

Погледите и на Дугал, и на Рупърт се спуснаха към пазвата ми, ужасени и удивени едновременно. Спогледаха се, а Дугал върна поглед към лицето ми.

- И така да е - повдигна вежди той, - за дойка се справяш добре с целителството. Можеш ли да спреш кръвта на момчето, колкото да може да язди?

- Мога да превържа раната - отвърнах остро. - Ако имате с какво. Какво искаш да кажеш с това „дойка“? И защо смяташ, че искам да ви помагам?

Не ми обърнаха внимание, Дугал се обърна и заговори на почти непознатия ми келтски на жена, която се беше свила в ъгъла. Обградена от толкова мъже, не я бях забелязала досега. Беше облечена странно, с дълга раздърпана рокля и блуза с дълги ръкави, покрита с някакъв корсет или прилепнал жакет. Всичко по нея, включително лицето, бе мърляво. Но като се огледах, установих, че на колибата й липсва не просто електричество, но и водоснабдяване -може би имаше някакво оправдание за мръсотията.