Друговремец [bg]

- Може да пробваме ние. - Дебелакът пристъпи ухилен към мен, като си подръпваше колана. Отдръпнах се светкавично колкото можах по-назад - което не беше много, предвид размерите на колибата.

- Дотам, Рупърт. - Дугал още ми се мръщеше, но гласът му прозвуча достатъчно заповеднически, за да спре настъплението на Рупърт, който направи комична гримаса на разочарование.

- Не ми се нрави насилването, а и време нямаме. - С радост чух това изявление, колкото и да ми се струваше съмнителна моралната му основа, но все така ме тревожеше неприкритата похот по лицата на някои от другите. Чувствах се абсурдно, все едно съм се показала навън по бельо. Нямах представа кои и какви са тези бандити, но изглеждаха опасни, по дяволите! Задържах езика си зад зъбите и не си позволих множеството неразумни забележки, които ми идваха на ум в момента.

- Какво ще кажеш, Мърто? - попита Дугал похитителя ми. - Нещо не му връзва на Рупърт.

- Това не е доказателство - възрази нисък оплешивяващ мъж. - Не й даде сребро. Не може да искаш някоя жена да пристане на Рупърт без много пари - предварително. - Останалите се разсмяха. Дугал обаче спря глъчката с рязък жест и кимна към вратата. Плешивецът, още ухилен, послушно се измъкна в нощта.

Мърто, който не се смееше, а ме оглеждаше начумерен, поклати глава и мазният кичур над челото му се залюля.

- Не - каза с тон на окончателност. - Не знам каква е, обаче си залагам най-хубавата риза, че не е проститутка. - Надявах се най-хубавата му риза да не е тази, която носеше, тъй като тя определено не си струваше облога.

- Ти ще знаеш, Мърто, достатъчно ги знаеш - пошегува се Рупърт, но Дугал го смълча с жест.

- После ще му мислим - безцеремонно отсече Дугал. - Имаме много път тази нощ, а и за Джейми трябва да се погрижим - не може да язди такъв.

Свих се в сенките край камината, с надеждата, че няма да ме забележат. Мърто ме бе развързал, преди да ме въведе в къшурката. Може би можех да им се изплъзна в суматохата. Бяха насочили вниманието си към един младеж на табуретка в ъгъла. Почти не бе проявил интерес към вида ми и разпита, а, наклонил глава, стиснал дясното си рамо с лявата ръка, бавно се поклащаше напред-назад от болка.

Дугал внимателно отмести ръката му от раната. Друг от мъжете издърпа наметката на младежа - оцапаната с кал ленена риза отдолу беше прогизнала от кръв. Дребен мъж с гъст мустак приближи с нож иззад момчето и разряза ризата.

Ахнах заедно с неколцина от останалите. На рамото имаше дълбока и нащърбена рана, ала по-шокираща бе самата става. Отстрани се виждаше страховита издутина, а ръката висеше под невъзможен ъгъл.

Дугал изсумтя.

- Ммхф. Измъкнала се е - горкият. - Младежът вдигна поглед за пръв път. Макар и изопнати от болка и скрити зад наболата рижа брада, чертите му издаваха сила и благ характер.

- Паднах си на ръката, когато изстрелът ме свали от коня. Направо с цялата си тежест се изръсих, и прас!, замина.