Тя, която трябваше да умре [bg]

„Трябва да поставяме изисквания – казваше тя често. – Изискванията и задълженията ни помагат да израстваме.“

Мразеше празните приказки, суеверията и религиозните убеждения, макар че по последната точка се изказваше по-предпазливо. В статия в „Свенска Дагбладет“ относно конструктивната журналистика – репортажи, които не просто описват нежеланите обстоятелства, но и показват как да бъдат преодолени – Линдос пишеше: „Микаел Блумквист казва, че иска да се пребори с популистите, но в същото време ги подхранва, като очерня обществото“. Притесняваше я, че млади журналисти виждат в него модел за подражание. Според нея той твърде лесно приемал хората за жертви, по подразбиране заемал позиция против бизнеса и до голяма степен търсел само проблеми вместо решения. Е, не беше толкова зле.

Микаел беше чел и по-лоши неща за себе си, а може би в думите ѝ имаше и зрънце истина. Въпреки това Катрин Линдос го плашеше, колкото и нелепо да звучеше. Тя изглеждаше, все едно само с един поглед може да разкрие, че не е измил чиниите, не се е изкъпал, не си е закопчал ципа или пие йогурт право от кутията. С труваше му се, че в очите ѝ имаше нещо осъдително, нещо студено, което подсилваше строгата ѝ красота.

Въпреки това не спираше да мисли за нея и просяка, за необикновената среща между ледената кралица и дрипльото. Накрая потърси номера ѝ и го набра. Тя не вдигна, и може би така беше по-добре. В крайна сметка не беше нищо важно. Цялата история не беше важна и той трябваше веднага да тръгне към Сандхамн, преди да е станало твърде късно. Избра едно сако и две ризи от гардероба, в случай че отидеше на парти в „Сеглархотелет“. Точно тогава телефонът му звънна. Беше Катрин Линдос. Звучеше също толкова строго, колкото изглеждаше.

– За какво става дума? – попита тя

Микаел се замисли дали да не каже някоя добра дума за статиите ѝ, само за да я умилостиви, но трябваше да си изкриви душата твърде много, затова се задоволи да я попита дали я безпокои.

– Заета съм – каза тя.

– Добре, ще се чуем по-късно.

– Ще се чуем само ако разбера за какво става въпрос.

Пиша злобна водеща статия за теб, прииска му се да каже.

– Софи Мелкер ми разказа, че по-миналата седмица си имала неприятна среща с един бездомен мъж с пухено яке.

– Имам много неприятни срещи – каза тя. – Част от работата е.

Боже, помисли си той.