Изпепеляване [bg]

— Да, аз успях.

Единствената й грешка беше, че й трябваха седем секунди, за да измисли тези три думи.

Тери винаги се опитваше да бъде мъжко момиче. Особено когато той беше наблизо, както сега. Деловият тон не можеше да прикрие факта, че зениците й бяха разширени, а по челото и слепоочията й изби пот. Под дясната страна на челюстта й сухожилието беше обтегнато, пръстите й бяха приковани към стола с такава сила, че ръцете й бяха побелели. Тери се опитваше с всички сили да запази самообладание. Да запази разстоянието между тях.

Изобщо не беше продължила напред. Тя все още го искаше. Все още копнееше за него.

Корт се изненада как се изостриха сетивата му в нейно присъствие. Можеше да долови миризмата на кафето, което бе пила, и на шампоана, с който се бе изкъпала. Не миришеше на парфюм — тя никога не ползваше, — но на него това му харесваше. Беше изморен от жени, които миришеха на цветарски магазини и щанд за подправки. Почти усещаше вкуса на устата й. Трябваше да се наведе още половин метър напред и щеше да я вкуси. Нейните устни се извиха в безмълвен присмех. След това тя изрече нещо, което Корт не очакваше.

— Сега съм с Грейсън Хюит. Грей и аз сме заедно. — Усмихна му се. — Както казах, аз преживях случилото се.

— Извинете, комисар — обади се Сади по интеркома.

Корт се изправи и натисна копчето.

— Задръж всички повиквания, докато не свърша с детектив Винсент.

— Съжалявам, сър, но ви търси градската съветничка госпожа Картър. Тя е тук и иска да разговаря с вас. — Учтивият тон на Сади показваше, че дамата от градския съвет вече е нетърпелива.

— Две минути, Сади.

Той изключи интеркома и се обърна, виждайки как Тери се насочва към вратата.

— Терез.

Тя се спря.

— Не сме свършили.

— Не сме започвали нищо.

И излезе.