Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
Бороба подскочи и се покатери на раменете на стареца, дърпайки го за ушите; стопанката му я свали с един замах и старецът се разсмя от сърце. На Алекс му се стори, че няма нито един зъб в устата си, но не можеше да е сигурен, тъй като светлината бе оскъдна. Индианецът и Надя се впуснаха в дълъг разговор с жестове и звуци на език, чиито думи звучаха гальовно, като бриз, ромолене на вода и птичи глъч. Предположи, че говорят за него, защото го сочеха. В един момент човекът се изправи и много ядосано размаха късото си копие, но тя го успокои с дълги обяснения. Накрая старецът откъсна един амулет от врата си, парче от дялана кост, и го поднесе към устните си, за да духне в него. Звукът беше също като песента на кукумявката, чута по-рано, която Алекс разпозна, защото в околностите на неговата къща в Северна Калифорния имаше много от тези птици. Странният старец закачи амулета около врата на Надя, сложи ръцете си на раменете й като за сбогуване и изчезна мигновено, също така тайнствено, както се беше появил. Момчето можеше да се закълне, че не го видя да се отдалечава, той просто като че ли се изпари.
— Това беше Уалимаи — прошепна Надя на ухото му.
— Уалимаи? — попита той, впечатлен от странната среща.
— Шшт! Не го казвай на висок глас! Никога не трябва да произнасяш истинското име на един индианец в негово присъствие, това е табу. Още по-малко можеш да назоваваш мъртвите, това е още по-голямо табу, ужасна обида — обясни Надя.
— Кой е той?
— Той е шаман, много могъщ магьосник. Говори чрез сънища и видения. Може да пътува в света на духовете, когато поиска. Той е единственият, който знае пътя за Ел Дорадо.
— Ел Дорадо? Златният град, измислен от конкистадорите? Това е абсурдна легенда! — отвърна Алекс.
— Уалимаи е бил там много пъти с жена си. Винаги се движи с нея — възрази момичето.
— Нея не я видях — призна Алекс.
— Тя е дух. Не всички могат да я видят.
— Ти видя ли я?
— Да. Тя е млада и много хубава.
— Какво ти каза магьосникът? За какво си говорихте? — попита Алекс.
— Даде ми един талисман. С него винаги ще бъда в безопасност. Никой — нито хората, нито животните, нито призраците няма да могат да ми навредят. Служи също така, за да го викам; достатъчно е да духна в него, и той ще дойде. Досега не можех да го викам, трябваше да чакам сам да се появи. Уалимаи казва, че ще имам нужда от него, защото се задава голяма опасност — Рааканариуа, страховитият дух на птицата канибал, броди на свобода. Появи ли се, сее смърт и разруха, но аз ще съм защитена от талисмана.
— Доста странно момиче си… — въздъхна Алекс, без да вярва и на половината от това, което Надя казваше.
— Уалимаи казва, че чужденците не трябва да търсят Звяра. Казва, че неколцина от тях ще умрат. Но ти и аз трябва да отидем, защото сме повикани, защото имаме бяла душа.
— Кой ни вика?
— Не зная, но щом Уалимаи го казва, е така.
— Наистина ли вярваш в тези неща, Надя? Вярваш в магьосници, в птици канибали, в Ел Дорадо, в невидими съпруги, в Звяра?
Без да отговори, момичето се обърна и се запъти към селото, а той я последва отблизо, за да не се загуби.
6
Планът
Тази нощ Александър Колд спа на пресекулки. Имаше чувството, че е под открито небе, сякаш крехките стени, които го отделяха от джунглата, се бяха разтворили и той беше изложен на всички опасности в този непознат свят. Хотелът, построен от дъски върху колове, с цинков покрив и без стъкла на прозорците, едва успяваше да ги предпази от дъжда. Външните шумове от жаби и други животни се добавяха към хъркането на другарите му по стая. На два пъти пада от хамака, просвайки се по очи на пода, преди да си спомни как точно да го използва и че трябва да се настани по диагонал, за да пази равновесие. Не беше топло, но той се потеше. Дълго време остана да бодърства в тъмнината под комарника, напоен с течност срещу насекоми, като си мислеше за Звяра, за тарантулите, за скорпионите, за змиите и за другите опасности, дебнещи в мрака. Замисли се за странната сцена, която бе видял между индианеца и Надя. Шаманът бе предрекъл, че неколцина членове на експедицията ще умрат.