Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Ах!… Ах!… Най-после се решиха да се върнат! — възкликна каубоят.
— А тези тримата? — попита Армандо.
— Сега ще помислим за тях, още повече че виждам Шарената опашка. Този проклет индианец няма да се откаже от отмъщение. Сигурен съм. Но ние сме умели стрелци, така ли е Армандо? Да преминем това възвишение и да ги изчакаме в равнината Смелост! Още малко усилия. Горките животни!
Четирите коня изкачиха възвишението, покрито с храсти, спуснаха се от другата страна и спряха до група черни дъбове край брега на малко блата. Бени и Армандо скочиха на земята с пушки в ръце и зачакаха появата на индианците.
— По хората или по конете да стрелям? — попита Армандо.
— По хората младежо. Трябва да убием и тримата иначе по-късно ще тръгнат по следите ни и ще ни нападнат в скривалището. А! Ето ги!
На върха на хълмчето се появи индианец, следван от Шарената опашка и от още един. Конете им, потънали в пяна не бяха вече в състояние да се държат на крака и от време на време се спъваха. Имаше опасност, ако паднат, да не успеят да се вдигнат. Индианците видяха двамата бели на земята и нададоха победоносни викове като помислиха, че те са били принудени да спрат заради умората на мустангите. Шарената опашка сграбчи уинчестъра, а другите двама въоръжени със стрели и притежаващи издръжливи коне се спуснаха надолу по хълма пришпорвайки ги яростно. Бени изскочи от горичката, последван от младия Армандо. Вдигна бързо пушката и се прицели в първия индианец, който се намираше само на триста крачки разстояние после стреля. Кон и конник паднаха и изчезнаха сред високата трева. След миг конят се изправи, побягна в галоп и остави господаря си.
— Ваш ред е Армандо! — извика Бени.
Младежът вече се целеше във втория индианец, който бе спрял нерешително насред път. Изстрелът бе последван от вик, изпълнен с болка и мъжът падна. Шарената опашка спря коня си и откри истински картечен огън срещу двамата бели мъже, но на четвъртия изстрел го видяха как се олюлява и пада заедно с животното. Бени, който отново бе заредил пушката си, поднови стрелбата и както винаги куршумите му не отиваха нахалост.
Скочиха на конете и се отдалечиха с голяма скорост, без да чуят един глас, който им викаше заплашително:
— Ще имам скалповете ви!…
IX
НА БРЕГА НА МАЛКОТО РОБСКО ЕЗЕРО
Половин час след това яростно преследване, от което като по чудо се отърваха, Бени и Армандо стигнаха до брега на езерото в една местност, защитена от големи борове и черни ели, извисили гордо върхове на повече от петдесет, та дори и на шестдесет метра височина. Тъй като бяха доста изморени, пък се страхуваха да не срещнат и друга банда по бреговете решиха да си отпочинат и да дадат време на индианците да се оттеглят. Бени и Армандо събраха малко малини и братски разделиха трите сухара, които за щастие намериха в джобове те си. После полегнаха в тревата, като наблюдаваха пасящите коне Мястото изглеждаше съвсем пусто. По тези брегове не се виждаше нито колиба, нито вигвам. Дори кану не браздеше спокойните води на езерото, нямаше и дивеч. Кацнали по дърветата, грачеха гарвани и от клон на клон прелитаха диви гълъби, а сред тръстиките се чуваше крещенето на двойки водни патици Бени и неговият млад приятел постояха около половин час като напрягаха ухо да доловят и най-слабия шум — знак за завръщането на индианците После скочиха на седлата и препуснаха отново.
— Да отидем при другарите си — каза каубоят на Армандо.
— Сигурно доста са се притеснили от отсъствието ни и, кой знае може би вече ни смятат за убити и скалпирани.
— Смятате ли, че са стигнали до скривалището?
— Не сме чули никаква стрелба от брега, а това е добър знак. Но…
— Какво имате предвид?
— Знаете ли, тормози ме една мисъл…
— Каква?
— Виновен съм, че не се изкачих на хълма, за да се уверя, че Шарената опашка наистина е убит. Моята пушка обикновено не греши, но не съм напълно сигурен, че този мошеник е мъртъв.
— Дори да не е, мисля, че няма никаква надежда да ви хване.
— Ех, младежо! Не знаете индианците колко са упорити в отмъщението си!…
— Ще приемете ли един съвет, господин Бени?
— Кажете.
— Елате с нас в Аляска.
— Пътуването не ме плаши, уверявам ви, въпреки че е твърде далеч. Но бих искал да знам какво ще правим там?
— Това ще ви каже чичо ми.
— Видите ли, за мен, стария прериен скитник, ловец и златотърсач, няма значение дали съм тук, или на оня свят, стига да мога да спечеля малко долари или стерлинги и да не съм затворен в града. Какво повече?… Безкрайно обичам свободния живот и на никаква цена не бих се отказал от него.