Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Сега разбирам защо така здраво седите на седлото. Прерията е добро училище
— Така е господин Бени.
— Ах! — възкликна каубоят, който се бе обърнал да погледне индианците. — Започнаха да ни настигат.
— Да пришпорваме ли?
— Още не, Армандо, ще ги оставим да се приближат и ще направим един добър двоен удар. Освен това имаме четири коня за смяна
— Учудва ме, че четирите коня ни следват непрекъснато.
— Научени са да не ме изоставят и няма да го направят дори когато чуят стрелбата Дръжте пушката готова още на разсъмване ще ви потрябва.
— Вече започва да се развиделява.
— Да, след половин час ще пратим вест на Червения облак и Шарената опашка.
Докато двамата мъже си говореха така спокойно, сякаш че яздеха в лек тръс за удоволствие, индианците пришпорваха конете си, за да скъсят разстоянието. Но приближаваха само тези от страничните крила а не онези от центъра които, изглежда се мъчеха да не изтощават твърде бързо силите на конете си, за да успеят по-късно да продължат лова. Тези конници, израсли върху гърбовете на бързите прерийни коне, значително по-издръжливи и от най-неуморимите каубои, нямаха нужда нито от седло, нито от стреме, нито от шпори. Познаваха силата, на своите жребци и не бързаха да ги уморяват. Засега центърът се задоволяваше да поддържа разстоянието, като на крилата оставаше задачата да притиснат бегълците. Бени имаше предимство с конете си за смяна. Чакаше индианците да се приближат, готов при първия признак на умора да изостави Карибу и да се хвърли върху някой от конете, които пъргаво го следваха. Зазоряваше, сенките се вдигаха, а над обширната прерия се разливаше светлина. Не бе далеч и първият слънчев лъч. Изведнъж Бени чу яростния вик на индианците.
— Ах! — възкликна той. — Забелязаха изчезването на Бек. Драги мои, той вече е на сигурно място. Хайде намерете го, де!
— Вярвате ли, че е стигнал до скривалището? попита Армандо.
— Залагам една карабина срещу щипка тютюн, ако сега не закусват с апетит.
— Няма ли да ги открият?
— Не се страхувайте, никой не знае, че този гигант, който открих случайно, е празен отвътре Готов ли сте за един откос?
— Чакам само вашата команда.
— Браво, младежо!
Изведнъж Бени спря Карибу и се обърна назад. Конниците от дясното крило, които бяха по-напред, отколкото тези от лявото, се намираха на почти четиристотин метра от тях и пришпорваха конете си, за да скъсят по-бързо разстоянието.
— Доста далеч е, но можем да опитаме — промърмори Бени. — За мен индианецът на белия кон, който е начело, за вас — вторият, който язди черния кон с дългата опашка.
— Виждам го — каза момчето.
Обърнаха мустангите и се прицелиха едновременно с пушките, а останалите коне се възползуваха от краткото спиране, за да похапнат няколко стръка от сочната трева.
Индианците като разбраха, че са на прицел, хванаха своите уинчестъри, но бяха изпреварени. Индианецът, който яздеше белия кон, улучен от безпогрешния куршум на Големия ловец, разпери ръце и тежко се сгромоляса на земята, като изпусна оръжието си. Черният кон, прострелян от куршума на Армандо, се вдигна на задните си крака и падна заедно с ездача си Гневни викове последваха този двоен удар, а Бени и младият му другар отново препуснаха в галон. Един залп поздрави бързото им отдалечаване но не ги уцели. Почти всички индианци бяха посредствени стрелци. Един от четирите коня от каруцата спря внезапно, явно леко засегнат от куршум, но после стремително се хвърли напред като изцвили продължителна
— Браво, младежо! — извика весело Бени.
— Не го ударих — отговори Армандо, като се изчерви.
— Като убихте коня, извадихте от строя и ездача, който сега не може да последва другарите си. Добре стреляхте драги ми, аз ви го казвам. Това бе изстрел, на който доста каубои биха завидели.
— Ще повторим ли?
— По-късно, Армандо. Сега ще се опитаме да ги поизморим.
Мустангите продължиха своя бяг през хълмистата прерия. Двата възседнати коня вече даваха признаци на умора, особено Карибу, пробягал голямо разстояние по брега на езерото. Индианските жребци явно не бяха в по-добро състояние Тези от страничните крила; след като се опитаха да скъсят разстоянието, малко по малко започнаха да изостават. Конете от центъра започнаха по малко да напредват, като образуваха голям триъгълник. Най-отпред препускаше прекрасният мустанг на Шарената опашка. Ловът на хора продължи още около половин час, огласяван от изстрели на уинчестъри, които не успяваха да улучат целта поради безредното препускане на коне те Бени чуваше тежкото дишане на Карибу и се приготви да даде команда за смяна на конете, когато изведнъж неговият жребец се строполи тежко, пръхтейки от болка. Той не успя да предвиди това и полетя напред от внезапното спиране. Армандо го видя да се преобръща два пъти във въздуха и да пада на главата си три метра напред във високата трева.