Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
В ума й се завъртяха последствията от това. Джилбърт беше избягал и надали щяха да го хванат. Роина беше тази, която наистина щеше да пострада. Този мъж дори можеше да промени намерението си и да реши, че ще е по-добре да я убие. Така можеше да завладее веднага имотите й. Прислугата тук знаеше само името Джилбърт. Навярно Фулкхърст нямаше да разпитва из града за повече подробности.
— Защо се колебаеш, госпожо? Сигурно знаеш името му?
Милдред се скова, готова да посрещне гнева му.
— Да, но няма да ти го кажа! Въпреки че тя го мрази, той остава единствената й надежда да я спаси от твоята „милост“. Няма да й помагам, но няма да помогна и на теб срещу нея!
Преди да изрече въпроса си, той дълго я гледа.
— Защо не се страхуваш от мене?
— Страхувам се.
— Тогава много добре го криеш.
Уорик отбеляза това намусен, но не се ядоса от този факт. Просто го прие по мъжки. Милдред се усмихна, чудейки се дали наистина е толкова жесток, колкото изглежда.
Уорик не обърна внимание на усмивката й. Нямаше повече въпроси. Освободи я да събере дрехите си и да изпрати някой, който да прибере и тези от раклата. Биътрикс и Мелизанд можеха да ги използват, след като се удължат малко. Дъщерите му бяха по-високи от тази русокоса кучка. Щеше да му достави радост да гледа как други носят нещата й. А жените държаха на своята собственост.
Трябваше да намери подходящ начин да се отблагодари на Робърт Фицджон. Той командваше ескорта на Изабел до крепостта Фулкхърст. В него влизаха още шестнадесет рицари. Някои от тях бяха по-възрастни от Робърт, но никой не притежаваше лидерските му качества. Досега Уорик го беше направил само капитан от стражата.
И този път беше проявил съобразителност. Когато господарят му пропуснал срещата, Робърт изпратил хора в хана, за да проверят какво го е задържало. Собственикът се заклел, че Уорик е напуснал още щом са отворили градските порти на сутринта. Робърт не е имал повод да се усъмни в тази лъжа. Допуснал, че Уорик не е в града, той започнал да претърсва околностите. Горите на юг са трудно проходими. Тридесет човека не биха могли да ги обходят толкова бързо. Робърт организирал това и в същото време изпратил и хора, които да посрещнат Изабел.
После Робърт извикал помощ от най-близкото имение на Уорик. Това беше крепостта Манс — във владение на неговия васал Филикс Кърбейл. Междувременно пристигнала Изабел. Била много разстроена от изчезването на Уорик.
Когато се случило това, при Филикс бил на посещение друг негов васал. Брайън водел двеста войника със себе си. Когато Уорик откри разпръснатите си хора тази сутрин, бяха му казали, че всеки момент двамата ще пристигнат със своите армии. Били решили да претърсят Къркбурой, но да го открият.
Уорик бе невероятно изненадан и поласкан. Имаше намерение да ходи чак във Фулкхърст за допълнително хора, още повече, че Филикс вече му беше помогнал срещу смъртния му враг, господаря на Амбре. Нямаше намерение да налага нови данъци на Филикс, но той сам беше пожелал да му помогне. Брайън просто обичаше да се бие. По тази причина навсякъде ходеше със своята армия от двеста войника.
Единственото нещо, случило се не по негов вкус, беше, че лейди Изабел не беше го изчакала. На следващия ден заминала с малкия си ескорт. Не можеше да си обясни поведението й. На Робърт казала само, че продължава. Въпреки че още не бяха женени, страшно му се прииска да я накаже за нейната глупост.
Дори това не можеше да помрачи гордостта му от победата: Роина Лионс стои пред замъка и това го изпълва с диво въодушевление. Беше я хванал! Тя бе в негова власт и до края на дните си ще съжалява за това.
Уорик напусна Къркбурой. Преди това лично запали леглото, донесло му толкова унижения и безпомощност. Изпрати още двадесет от своите хора, за да се уверят, че затворничката няма да избяга.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Роина нямаше представа още колко остава от този ден. Бяха я хвърлили с вързани ръце върху седлото на един кон. Не обръщаше внимание накъде яздят. Замъкът Фулкхърст беше на север.
Ескортът й се състоеше от петима рицари. По пътя към тях се присъедини още един. Явно носеше специална заповед от господаря. Въпреки че вече не беше господарка, никой нямаше право да я докосва или да я сваля от коня. Това изобщо не я интересуваше, толкова беше шокирана от случилото се.
За през нощта направиха лагер точно край пътя. Току-що бяха разседлали конете и запалили огън, когато пристигнаха още двадесет войника. По запотените животни можеше да се съди, че са яздили бясно.
Роина ги загледа само защото помисли, че един от тях е Фулкхърст. Той беше по-висок от останалите и по-различно облечен. Когато се приближиха до огъня, реши, че не е той. Този беше без ризница. Носеше само туника и вълнени чорапи. Все пак не беше сигурна.