Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
Сега му е времето да кажем какви мисли заемаха съзнанието на Паспарту. До пристигането си в Бомбай той бе вярвал и можеше да вярва, че всичко ще приключи там. Но сега, когато с пълна пара прекосяваше Индия, бе настъпил обрат в мислите му. Истинската му природа бързо се обади. Той преоткри фантазьорските си идеи от юношеството, вземаше насериозно облога на господаря си, вярваше в истинността му и следователно в това околосветско пътешествие за време, което не биваше да се надхвърля. Той дори вече се безпокоеше за възможните закъснения и произшествия, които можеха да ги сполетят по пътя. Чувстваше се заинтересован по някакъв начин и изтръпваше при мисълта, че можеше да провали всичко предишната вечер с непростимата си заплеснатост. Той не беше толкова флегматичен като Фог, но беше много по-неспокоен. Изчисляваше и преизчисляваше изминалите дни, проклинаше престоите на влака, обвиняваше го, че е бавен, и укоряваше господин Фог, че не е обещал награда на машиниста. Горкият младеж не знаеше, че това, което е възможно за един параход, не е възможно за влака, тъй като скоростта му е пределна.
Вечерта влакът навлезе в проходите на планините, които разделят територията на Кандеиш от тази на Бунделкунд.
На следващия ден, 22 октомври, сър Франсис Кромарти попита Паспарту колко е часът. След като погледна часовника си, той отговори, че е три часът сутринта. И наистина, този прочут часовник, сверен според Гринуичкия меридиан, който се намираше на седемдесет и седем градуса западно, би следвало да закъснява и в действителност закъсняваше с четири часа.
Сър Франсис Кромарти коригира часа, който Паспарту му беше казал, също както го бе направил и Фикс. Той се опита да го убеди, че трябва да го сверява при всеки нов меридиан и че тъй като се движи постоянно на изток, т.е. пред слънцето, дните стават по-къси с четири минути при всеки изминат градус. Но напразно. Дали упоритият младеж разбра, или не, обяснението на бригадния генерал — не стана ясно, но той се заинати и не пожела да превърти часовника си напред и го остави да върви по лондонско време. Всъщност това беше невинна привичка, която не вредеше никому.
В осем часа сутринта, на петнадесет мили преди гара Ротал, влакът спря сред обширна поляна, оградена от няколко къщички и работнически колиби. Кондукторът на влака мина край вагоните и каза:
— Пътниците слизат тук.
Филиас Фог погледна сър Франсис Кромарти, който очевидно нищо не разбираше от това спиране сред гора от тамаринди и храсталаци.
Паспарту, не по-малко изненадан, се втурна навън, върна се почти веднага и извика:
— Господине, няма вече линия!
— Какво искате да кажете? — попита сър Франсис Кромарти.
— Искам да кажа, че влакът спира тук.
Бригадният генерал веднага слезе от вагона. Филиас Фог го последва, без да бърза. И двамата се обърнаха към кондуктора:
— Къде сме? — попита сър Франсис Кромарти.
— В село Колби — отговори той.
— Тук ли ще спрем?
— Разбира се. Линията още не е довършена…
— Какво? Не е довършена?
— Не! Има още един участък от петдесетина мили оттук до Алахабад, където линията продължава.
— Но вестниците разгласиха, че е открита цялата линия!
— Какво искате, господин генерал, вестниците са излъгали.
— А вие давате билети от Бомбай до Калкута! — поде сър Франсис Кромарти, който започваше да се разгорещява.
— Така е — отговори кондукторът, — но пътниците знаят, че трябва сами да се превозят от Колби до Алахабад.
Сър Франсис Кромарти беше бесен. Паспарту на драго сърце би смазал от бой кондуктора, който не беше виновен, но все пак… Той не смееше да погледне господаря си.
— Сър Франсис — каза господин Фог, — ако искате, ще измислим някакъв начин да стигнем до Алахабад.
— Господин Фог, тук става въпрос за закъснение, което вреди напълно на вашите интереси.
— Не, сър Франсис, това беше предвидено.
— Какво! Вие сте знаели, че линията…
— Ни най-малко, но знаех, че някакво препятствие рано или късно ще се появи по пътя ми. Всъщност нищо не е провалено. Имам два дни аванс. Има параход, който тръгва от Калкута към Хонконг на 25-и на обяд. Сега сме едва 22-и и ще пристигнем в Калкута навреме.
Нямаше какво повече да се каже след толкова уверен отговор.
Наистина строителните работи по изграждането на линията приключваха тук. Вестниците са като някои часовници, които имат склонност да избързват, и предварително бяха обявили довършването на линията. На повечето пътници им беше известно, че линията прекъсва, и на слизане от влака те се бяха сдобили с всевъзможни превозни средства, които градът предлагаше — колички на четири колела; или колички, теглени от зебу — животни, приличащи на волове, но с гърбици; пътнически колички, приличащи на подвижни пагоди, носилки, понита и т.н.