Принц на Хаоса [bg]

— Някой ден непременно ще отидем.

— Чудесно.

Мандор плесна с ръце и на масата се появиха съдове с плодове. Долях си кафе и опитах кадотските смокини в разбита сметана.

— Ще обядвам с майка ми — отбелязах аз.

— Да. Чух ви.

— Виждахте ли се често с нея напоследък? Как живееше тя?

— Както сама каза — в усамотение.

— Смяташ ли, че е намислила нещо?

— Вероятно — каза той. — Не си спомням да е седяла някога със скръстени ръце.

— Някаква представа какво точно?

— Защо да гадаем, след като най-вероятно тя ще ти го каже направо?

— Мислиш ли?

— Ти имаш предимството пред всички останали да си неин син.

— И пречка в живота в известен смисъл.

— Все пак тя сигурно би споделила с теб неща, които няма да каже на никого.

— С изключение на Джърт, може би.

— Как ти хрумна това?

— Винаги го е обичала повече от мен.

— Странно, чувал съм го да казва същото за теб.

— Виждате ли се често?

— Често? Не.

— А кога се видяхте за последен път?

— Преди около два цикъла.

— Къде е той?

— Тук, в Хаос.

— В Сауал? — Имах видения, в които той се присъединяваше към предстоящия обяд. Не бих простил нещо подобно на Дара.

— В някое от по-затънтените му измерения, струва ми се. Трудно е човек да разбере кога точно се прибира, колко време остава тук и кога си тръгва.

Сещах се за някои от резиденциите в крайните измерения на Сауал. Щеше да ми е доста трудно да го проследя, ако тръгне по страничните им коридори, които проникват дълбоко в Сенките. Не че имах желание да се занимавам с нещо подобно точно сега.

— Какво го е довело тук този път? — попитах аз.

— Същото, което и теб — погребението. Както и всичко свързано с него.

Всичко свързано с него. Точно така! Ако наистина се подготвяше заговор, който да ме възкачи на трона, Джърт щеше просто да ме следва на крачка-две, докато накрая настъпи неговият час.

— Може да ми се наложи да го убия — казах. — Не искам да го правя, но той не ми оставя кой знае какъв избор. Рано или късно ще ме въвлече в ситуация, от която жив ще излезе само един от нас.

— Защо ми го казваш?

— За да си наясно какво мисля по въпроса. Освен това се надявам, че ще използваш цялото си влияние върху него, за да го убедиш да си намери друго хоби.

Мандор поклати глава.

— Моята дума отдавна не значи нищо за Джърт — каза той. — Той би послушал вече само Дара. Освен това си мисля, че все още го е страх от Сухай. Предлагам ти да поговориш с нея за това.

— Изключено е някой от нас да обсъжда другия пред нея.

— Защо?

— Просто така стоят нещата. Тя винаги тълкува думите ни погрешно.

— Сигурен съм, че не иска синовете й да се избиват един друг.

— Разбира се, че не. Но аз просто не знам как да й кажа за това.

— Предлагам ти да си поблъскаш главата над някакъв приемлив начин. Междувременно аз ще се постарая да не се срещате с Джърт на четири очи, ако пътищата ви се пресекат. На твое място бих се постарал в присъствието на свидетели първият удар да не бъде мой.

— Ценен съвет, Мандор.

Поседяхме известно време умълчани, после Мандор каза: