![Принц на Хаоса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/4/5/princ-na-haosa-bg-download.jpg)
Принц на Хаоса [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принц на Хаоса [bg]». Краткое содержание книги:
Цялата стена вляво беше изтъкана от кротки пламъци, а през другата вдясно — непроницаема за всичко, освен за светлината — се виждаше морско дъно, където някакви ярки същества се стрелкаха насам-натам и закусваха едно с друго. Право пред мен, до лавица с книги, приел хуманоидния си образ, седеше Мандор. Беше облечен в бяло и черно. Краката му бяха опънати върху черна цилиндрична възглавничка. Държеше книга.
Погледна ме и се усмихна.
— „Хрътките на смъртта са ме погнали“! Интересен образ. Как се чувстваш в този цикъл?
— Най-после отпочинал — отвърнах аз. — А ти?
Мандор остави книгата на една малка безкрака масичка, която се плъзна по въздуха тъкмо навреме, и скочи на крака. Това, че ме очакваше, зачетен в книга, която му бях подарил, беше поредният му изтънчен комплимент. Никой не може да се мери с него в изкуството на обноските.
— Доста добре, благодаря ти. Хайде, ела да те нахраня.
Мандор ме хвана за ръката и ме поведе към огнената стена. Тя се разпадна преди да достигнем до нея и за миг се озовахме сред пълен мрак, последван незабавно от малка алея, сгряна от слънчевата светлина, която се процеждаше през кичестите клони на дърветата. От двете й страни бяха цъфнали уханни теменужки. Алеята ни отведе до застлано с плочи пространство, в чийто край бяха разположени две оградени веранди — зелена и бяла. Изкачихме се по няколкото стъпала, които водеха към едната веранда — там вече ни очакваше подредена с вкус маса. Върху нея бяха сервирани няколко запотени кани със сокове и плетени кошнички с топли кифлички. Мандор с жест ми предложи да седна. Наместих се удобно и когато отново погледнах към масата, там се бе настанила чаша с димящо кафе.
— Не си забравил за моя утринен порок от Сянката Земя — казах аз. — Благодаря ти.
Той ми кимна с лека усмивка и седна срещу мен. От дърветата край нас долитаха птичи песни, които така и не успях да разпозная. Листата шумоляха, нежно полюшвани от лекия ветрец.
— С какво си се захванал напоследък? — попитах, докато се наслаждавах на аромата на кафето си.
— Обикновено наблюдавам движението по сцената — отвърна Мандор.
— Политическата сцена?
— Както винаги. Но сега последните ми впечатления от Амбър ме накараха да погледна на всичко като на една доста по-мащабна игра.
Кимнах.
— А твоите проучвания с Файона?
— Не съм ги изоставил. Напоследък светът придоби доста странни пропорции.
— И аз забелязвам нещо подобно.
— На път съм да се убедя, че конфликтът между Лабиринта и Логрус започва да се проявява не само на вселенско равнище, но и в най-баналните ежедневни борби за надмощие.
— Аз също виждам така нещата. Но нека не забравяме, че мнението ми е предубедено. Вече успях да се включа във вселенските неразбории, при това съвсем не по собствено желание. Размотаваха ме насам-натам, докато накрая собствените ми проблеми не започнаха да се преплитат с техния спор. Това никак, ама никак не ми харесва и ако ми се удаде случаи, ще им то върна тъпкано.
— Хм — промърмори Мандор. — Ами ако целият ти живот се окаже просто един експеримент?
— Ще се почувствам отвратително — казах. — Аз и сега се чувствам долу-горе така, но тогава ще стане просто нетърпимо.
Мандор махна с ръка и пред мен се появи изумителен омлет, последван миг по-късно от блюдо с варени картофи, поръсени с нещо, което ми заприлича на ситно нарязан лук и лютиви чушлета.
— Но това е само хипотеза — продължих аз, след като сдъвках няколко апетитни хапки. — Нали?
Последва дълга пауза.
— Не мисля — най-сетне каза той. — Според мен Силите напоследък са се разбеснели по голямата дъска и ендшпилът наближава.
— Откъде си толкова сигурен?
— Прецених внимателно събитията, създадох си свои хипотези и старателно ги проверих.
— Спести ми останалото описание на научните си методи.
— Отговарям на въпроса ти.
— Прав си. Давай нататък.
— Не ти ли се струва странно, че Суейвил се помина точно сега, когато толкова много тенденции се надигат към връхната си точка? При това след такъв дълъг период на равновесие?