Принц на Хаоса [bg]

— Не знам дали и двамата мислим за едно и също нещо — казах. — Защо не ми разкажеш набързо за мителшпила — а защо не и за дебюта — на партията, която според теб се е устремила към своята развръзка?

— И Лабиринтът, и Логрус имат свой собствен разум — започна Мандор. — И двамата с теб получихме достатъчно доказателства за това. Дали са просто творения на Еднорога и Змията, или пък притежават относителна независимост, е без особено значение. И в двата случая става въпрос за свръхчовешка интелигентност, подплатена с неизмерима мощ. Кой точно се е появил пръв е само поредната безсмислена геологическа дилема. Интересува ни само настоящата ситуация, която ни засяга пряко.

Кимнах.

— Преценката ти е съвсем реална.

— Силите, които те представят, са били противопоставени от незапомнени времена, но векове наред балансът между тях е бил поддържан стриктно — продължи той. — Двата Знака са си нанасяли от време на време незначителни поражения в опита си да наложат своята власт на цялата Вселена. Но като цяло равният резултат се е запазвал. И Оберон, и Суейвил са били техни представители между хората дълго време, а пряката връзка е била осъществявана съответно от Дуоркин и Сухай.

— Е, и? — обадих се аз, докато Мандор отпиваше от сока си.

— Мисля, че Дуоркин се е приближил твърде много до Лабиринта и е бил манипулиран. Той естествено е бил достатъчно мъдър, за да усети това и да опита да се измъкне. Това е причинило неговата лудост, а оттам и не по-малкото увреждане на Лабиринта поради тясната връзка между тях. Това вероятно е накарало Лабиринта да остави Дуоркин на мира, за да не предизвика нова травма, която да навреди и на него. Все пак увреждането е било вече налице и така Логрус успял да спечели малка преднина. Това му позволило да проникне във владенията на Реда по времето, когато принц Бранд се бил захванал с експерименти, чрез които се надявал да усъвършенства способностите си. Мисля, тогава съзнанието на принца е било твърде уязвимо и Логрус се е възползвал от това.

— Доста предположения се натрупаха — отбелязах аз.

— Не забравяй за рязката промяна, настъпила у Бранд. Като се прибави и неговата цел — да унищожи Реда и да възцари Хаоса над цялата Вселена, всичко ще ти прозвучи много по-аргументирано.

— Слушам те.

— На един определен етап Лабиринтът установил — или пък е било така от самото начало — способността си да създава „духове“, мимолетни копия на своите адепти. Идеята е наистина впечатляваща. Бях адски заинтересован, когато научих за това. Прикрепих тези факти към тезата си, че Лабиринтът и Логрус са способни да променят хода на събитията. Чудя се дали пък ролята на баща ти не е била просто да спре Бранд?