Танц с дракони

— Крал Клеон ще прояви повече мъдрост, ако се погрижи за своите градини и остави юнкайците да се грижат за техните.

Не че изпитваше особена любов към юнкайците. Все повече започваше да съжалява, че остави непревзет Жълтия град, след като срази армията му на бойното поле. Мъдрите господари се бяха върнали към робовладелството веднага щом тя продължи напред и енергично събираха набори, купуваха наемници и сключваха съюзи срещу нея.

Самозванецът Клеон „Велики“ обаче не беше много по-добър. Кралят касапин беше възстановил робството в Ащапор — единствената промяна бе в това, че сега бившите роби бяха господари, а бившите господари — роби.

— Аз съм само едно младо момиче и не разбирам много от военни дела — каза тя на лорд Гаел, — но чух, че Ащапор гладува. Нека крал Клеон да си нахрани народа, преди да го поведе на битка. — Махна с ръка в знак, че срещата е приключила, и Гаел се оттегли.

— Ваше величество — заговори бързо Резнак мо Резнак, — ще изслушате ли благородния Хиздар зо Лорак?

„Пак ли?“ Дани кимна и Хиздар закрачи напред: висок мъж, много строен, с гладка кехлибарена кожа. Поклони се точно там, където допреди малко бе лежал мъртвият Верен щит. „Нужен ми е този човек“, напомни си Дани. Хиздар беше преуспяващ търговец с много приятели в Мийрийн и още повече отвъд морската шир. Беше посещавал Волантис, Лис и Карт, имаше близки в Толос и Елирия, разправяха дори, че упражнявал известно влияние в Нови Гхиз, където юнкайците се опитваха да възбудят вражда срещу Дани и управлението ѝ.

И беше богат. Несметно, баснословно богат.

„И ще забогатее още повече, ако удовлетворя петицията му.“ Когато беше закрила бойните ями, цената на дяловете им се беше сринала. Хиздар зо Лорак ги беше награбил с шепи и сега притежаваше повечето бойни ями в Мийрийн.

Благородникът имаше криле от тъмночервена коса, щръкнали от слепоочията му все едно, че главата му всеки миг ще полети. Дългото му лице ставаше още по-дълго от брадата, овързана със златни пръстени. Пурпурният му токар беше обшит с аметисти и бисери.

— Ваше величество сигурно знае причината, поради която съм тук.

— Ами сигурно защото нямате друга причина, освен да ми досаждате. Колко пъти вече ви отказах?

— Пет пъти, ваше величество.

— Вече са шест. Няма да позволя тези ями да се отворят отново.

— Ако ваше величество благоволи да изслуша аргументите ми…

— Слушала съм ги. Пет пъти. Носите ли ми нови аргументи?

— Стари аргументи — призна Хиздар, — нови думи. Прекрасни думи и изящни, по-годни да трогнат една кралица.

— Основанието ви намирам за недостатъчно, не думите. Слушала съм доводите ви толкова често, че бих могла сама да пледирам за каузата ви. Искате ли? — Наведе се към него. — Бойните ями са част от Мийрийн, откакто е основан. Двубоите по природа са дълбоко религиозни, кръвно приношение на боговете на Гхиз. Смъртното изкуство на Гхиз не е просто касапница, а изява на храброст, умение и сила, които най се нравят на боговете. Победоносните борци се хранят, за тях се полагат грижи, възхваляват ги, а убитите се почитат и имената им се помнят. С отварянето на ямите ще покажа на народа на Мийрийн, че зачитам нравите и обичаите му. Ямите са прочути по цял свят. Привличат търговия в Мийрийн и пълнят градската хазна с монети от най-далечни краища на земята. Всички хора изпитват жажда за кръв, която ямите уталожват. Така Мийрийн става по-спокоен. За престъпниците, осъдени да умрат на пясъците, ямите представляват съд с битка, последна възможност човек да докаже невинността си. — Дани отметна косата си. — Е? Как се справих?