Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
„Твърде много мисля — реши тя. — Рационалното у мен ми идва в повече.“ Не че Изкуството беше ирационално като древната лъжлива магия на молецочовеците. Не, просто й беше непонятно и тотално извън възможностите й.
Въздъхна. Нямаше смисъл. Продължаваше упорито да й убягва. А в момента се чувстваше достатъчно потисната и без този пореден провал.
Зачуди се дали нещата щяха да са различни, ако беше спечелила двубоя си срещу Фалгър. Първия удар беше нанесла тя — силно плясване по незащитената ръка на младежа — и това сякаш предрече края на двубоя, или така поне реши Че в онзи момент на триумф. Фалгър беше неопитен като нея, след удара изглеждаше уплашен, на всичкото отгоре тлъстият му чичо ръмжеше и го притесняваше в гръб, така че победата й беше в кърпа вързана. Щеше да го отнесе като стой та гледай.
А после беше започнала да мисли. Мисленето винаги й подлагаше крак. Ако беше глупаво момиче, така както Фалгър беше глупаво момче, всичко това нямаше да е проблем. Вместо да се концентрира изцяло върху следващия си ход, тя започна да мисли и Фалгър я цапна по рамото с бърз удар. След което тя започна да мисли още по-усилено как да му попречи да я удари повторно и той, естествено, направи точно това. Метна се с най-тромавия плонж на света и мечът му я ръгна право в корема, с което Фалгър спечели. Съотборниците му спечелиха, чичо му спечели, а тя загуби, не само двубоя, но и мача. Другарите й я уверяваха, че нямало значение, но тя знаеше в сърцето си, че не е така, че има значение и че е провалила целия отбор. Отново.
Когато преди две години Стенуолд отвори поредната си дуелистка школа, Тиниса беше първият му избор. Останалите от отбора предстоеше да избере. И Челядинка се зае да му досажда, сутрин, обед и вечер, упражняваше се шумно пред прозореца на кабинета му, счупи една ваза в коридора, попаднала злощастно пред париращия й маньовър, тормозеше го и му пречеше, докато накрая той не издържа и я включи в отбора. И ето че сега първоначалната му неохота се оказа напълно основателна.
„Затова трябва да е — помисли си тя. — Затова не иска да ме включи.“ Защото Че вече знаеше плановете му. Някъде далеч се случваше нещо, което той искаше да види с очите си, нещо в Хелерон далеч на изток. Стенуолд заминаваше след няколко дни и щеше да отведе Тиниса и Салма, да ги внедри там като свои шпиони.
А нея оставяше вкъщи.
Че стана. Явно днес не беше добър ден за медитация. Чичо й не би могъл дори да си представи колко я беше наранил, когато дойде да покани Тиниса, а на Че не каза нищо, макар и тя да беше там, в същата стая. Но по един или друг начин щеше да го убеди да вземе и нея, защото да остане тук с мисълта, че е отхвърлена, щеше да я нарани много по-страшно от всяка опасност по пътя за Хелерон.
Приглади измачканата си дреха. Не можеше да се откаже, не и сега. Просто трябваше да го намери и да му обясни. Нищо повече.
По традиция къщите на най-богатите и привилегировани граждани на Колегиум се редяха в непосредствена близост до самата Академия. Изглежда се смяташе за вдъхновяващо да гледаш как студентите се готвят за управлението на утрешния свят. Пък и повечето първенци бяха настоящи или бивши преподаватели в Академията и навярно се чувстваха у дома си тук.
Имаше обаче една част от академичния комплекс, която първенците избягваха, и това бяха Залите на занаятите. Защото там пещите горяха денем и нощем, въздухът над тях трептеше от пара и дим, а околността вонеше на машинно масло, стопен метал и горящи химикали. Опиташ ли се да поспиш в близост до тях, щяха да ти трябват тапи за уши, а малцина от индустриалците на Колегиум държаха да си спомнят за източника на богатството си всяка сутрин, когато отворят прозорците. Затова жилищата край Залите приютяваха нисшия персонал на Академията и онези студенти, които не можеха да си позволят нещо по-добро.
Стенуолд пристигна пред главния портал към Залите на занаятите и плъзна поглед по извитата на дъга линия от работилници и ковачници в двора пред него. Налегнаха го спомени. Бяха построили още две сгради откакто самият той се беше обучавал тук като студент, а по каменните зидове наоколо се беше натрупала мръсотията на още две десетилетия. Не политиката, не бойните изкуства, нито философията и историята, а това тук беше двигателят, дал тласък на Колегиум след революцията, която беше сложила край на Лошите стари дни. Тук беше сърцевината, на която Колегиум дължеше величието си — не войниците, не пълководците, не шантавите мистици, а занаятчиите. Трудолюбивите създатели. Стенуолд не беше и единственият с фамилия Трудан. Сред неговия трудолюбив народ имена като Трудан, Ковач и Строян бяха сред най-често срещаните.