Империя в черно и златно

Челядинка Трудан никак не я биваше в медитацията. Не защото беше бавна, тъй като бавността й по-скоро би помогнала. Напротив, имаше бърз ум, който твърде бързо се отегчаваше от бездействието. Едва достигнала някакво ниво на съзерцание, умът й хукваше по друга пътечка и я оставяше да мига омърлушено в познатата стая. Точно както сега.

Дуелът във Форума не беше помогнал. По-лошо дори, споменът за него сигурно щеше да я преследва до края на дните й. Затвореше ли очи, вместо да открие покой, тя виждаше Форума на умелите. И Фалгър, който стои срещу нея, стиснал твърде силно меча в едната си ръка. Глуповато на вид хлапе и не особено атлетично. Слаб противник, когото би трябвало да победи с лекота.

Всички погледи бяха съсредоточени върху нея и усещането беше ужасно. За разлика от Тиниса, Че мразеше да е в центъра на вниманието. Но не заради публиката се бе смутила толкова, а заради съотборниците си, чиито погледи дълбаеха дупки в гърба й. И най-вече заради чичо Стенуолд, защото отчаяно искаше да му докаже, че я бива в това.

А уж се опитваше да медитира. Че събра разхвърляните си мисли и ги смете под килима. Не беше нещо, което да я затрудни, нали така? Повечето хлапета започваха на осем-девет години и му хващаха цаката бързо. По целия свят бръмбарородни мъже и жени, а и хора от всичките раси на човечеството, седяха с кръстосани крака на земята като нея и отваряха съзнанието си за своя идеал. Примитивните хора може да са имали своите богове, а Лошото старо време е имало тотеми и духове, но разумните мислители на нейната раса бяха изказали концепцията за Идеалната форма. Всички идеи, казваха те, притежават своето съвършено теоретично изражение и Че се опитваше да поведе съзнанието си към формата на Идеалния бръмбароид. Сънародниците й от целите Равнини и отвъд си бяха представяли Идеала, бяха го проучвали и усъвършенствали, черпили бяха сили от него в продължение на хилядолетия, много преди да се появи първата писана история.

Сега Че трябваше просто да отвори съзнанието си достатъчно, за да допусне в живота си всепроникващото съвършенство на този Идеал и да приеме даровете му. Уви, умът й все така се блъскаше в недалечното минало като муха в стъклото на прозорец.

Било ли й е по-лесно като малка? Не, винаги бяха очаквали твърде много от нея и този натиск неизменно й пречеше да се концентрира. Винаги е била петото колело, излишният придатък, предаван от ръка на ръка. Никой не знаеше какво точно да прави с нея. Дори родителите й бяха побързали да я пробутат другиму. Вярно, бяха получили страхотно предложение, но дали за нея или за самите себе си? Баща й беше дребен търговец в Агора, едно от васалните градчета на Колегиум. Семейството им беше голямо и парите вечно не достигаха. Когато поотрасна, Че започна да се пита дали оскъдицата, в която живееха, не се дължеше поне отчасти на бащиния й стремеж да поддържа имиджа си пред колегите от търговската гилдия. Не помнеше да го е виждала без скъпо палто с орнаменти по последната мода.