Империя в черно и златно

— Срамота — каза той. — Как се сдоби с това чудо?

Тиниса докосна синината, която тъмнееше на лявата й скула почти до брадичката.

— Ти си умният чужденец, който познава обичаите ни по-добре и от самите нас, Салма, така че ти ми кажи.

Той завъртя театрално очи.

— Не си го направила.

— Не съм ли? Как тогава съм се сдобила с това, ваше княжеско височество? — попита Тиниса и се обърна към огледалото. Беше паешка изработка. Най-хубавите огледала винаги бяха паешка изработка. Не че занаятчиите в Паешките земи се отличаваха с някакво превъзходство в уменията, по-скоро знаеха към какво се стремят клиентите им. „Понеже обичат да се наслаждават на собствения си образ също като мен.“

— Пиреус. — Салма влезе най-после в стаята и се хвърли на дивана.

— Казах ви, че искам да се бия с него — потвърди тя. На тоалетката пред нея имаше пълен комплект гримове, всичките паешко производство, от отглеждането на растителните съставки до обработката и смесването им. Тиниса бръсна деликатно тук-там по лицето си, първо с една четчица, после с друга.

— И?

— И казах същото и на него. Че искам дуел. А той ми се изсмя. Изгледа ме отвисоко, както го правят богомолкоидите. Един вид не съм му на висотата, защото съм паякородна. Достойна съм единствено за презрение, низше същество, срещу което би се погнусил да извади меча си.

— Той каза ли го всичко това?

— Е, нямаше нужда да го казва всичкото с думи. Знаеш как е. Надменно говедо. Но и аз не му останах длъжна. Процеди две изречения и млъкна. А когато аз казах каквото имах да кажа, се съгласи да се срещнем във Форума.

— И срещата ви очевидно е минала добре — отбеляза сухо Салма. Тя го изгледа през рамо.

— Победи ме. Победи ме с два на нула удара — призна тя. — Имам още една синина на хълбока, по-малка от тази, но с прекрасна окраска, прилича на разноцветен букет. Мога да ти я покажа, ако искаш? — Тя наклони глава с преиграно кокетство.

Салма сви безразлично рамене. Чертаеше разсеяно с пръст фигури по стената.

— Не съм лечител — каза с мила усмивка, — но ако искаш… И какво? Или наистина си си въобразявала, че можеш да го победиш?

— Исках да видя дали мога да го накарам да се бие сериозно, Салма. Това беше целта. И това… — тя прокара друга четчица по синината на лицето си. — Това е медал за битките, които ще водя тепърва.

— Паешки битки.

— Твоите хора не играят ли тази игра, Салма?

Този път го хвана и той се засмя.

— Е, може и да я играем, но никой не я играе толкова добре, колкото паякородните. И това важи дори за паякородна, отгледана от бръмбароиди. Сигурно е нещо в кръвта ви.

— В кръвта и в Изкуството — съгласи се тя. — Трябваше да разбера. Сега, след като Стенуолд ми обясни всичко, на мен и на всички ни, трябваше да разбера, за да съм сигурна в себе си.

— За госпожица със синина, голяма колкото езерото Сидерити, определено изглеждаш сигурна в себе си.