Магьоснически огън

— НЕ, НЕ, НЕ — ПРОТЕСТИРАШЕ ТЯ, ПРЕЛИСТВАЙКИ страниците. Всички те бяха нейни, снимки направени, докато е на път за работа или докато се е прибирала у дома. Докато е била в почивка или в магазина за хранителни стоки… Тя сложи ръка на устата си. Никога не бе разбрала, че Джак я наблюдава от толкова близо. На практика е бил нейна сянка за цели две седмици. Беше й казал, че я е наблюдавал, но да снима?

Това беше някак зловещо.

Освен…

Тя се върна в началото на албума още веднъж. Първите снимки бяха като описание на деня й, спокойното излъчване на изражението й, просто документация на всекидневните й дейности. По средата снимките придобиваха личен характер. Мира се спря на една, показваща я на път да влезе в колата си. Загънала палтото около себе си, защитавайки се от мразовития ден, студа и яркото слънце, светещо над главата й. Колата й бе паркирана по средата на зле асфалтираната улица пред закусвалнята. Нямаше нито едно друго превозно средство на цялата отсечка от пътя, нито един човек. Не знаеше как никога не бе забелязала, че някой я следи. Самият път беше заснет така, че изглеждаше сякаш беше разтегнат до безкрай.

И тя беше там сама, носейки отчаяно изражение върху лицето си.

Друга снимка я показваше в кафенето надолу по улицата, където понякога ходеше на обяд, за да смени обстановката. Той е бил с нея в претъпкания ресторант онзи ден, седящ в ъгъла, ако се съди от ъгъла на снимката. Мястото беше претъпкано, но тя беше сама на масата и гледаше през прозореца. Беше фокусирал върху нея, размазвайки хората наоколо. Отражението й върху прозореца изглеждаше мрачно. Наистина ли носеше това изражение върху лицето си толкова често? Мира затвори албума, преглътна с усилие и отстъпи далеч от него. Първите снимки бяха делови, но към края Джак я бе използвал като обект на изкуството си. Изглежда беше хванал неща за нея, които никой друг не бе виждал. Чувства и емоции, които никога и с никого не споделяше. Беше уловил нейните лични моменти, без дори някога да я заговори.

Тя се обърна, изгаси светлината и заключи вратата.Умът й беше смесица от объркани мисли, когато Мира се отправи надолу по стълбите. Тя разбираше защо беше започнал да прави снимките. Тези бяха заради надзора. Трябваше да се чувства ужасена, след като я е следил наоколо, снимайки я сякаш е някой преследвач. Това я вбеси, но другите, последните снимки, заглушиха това чувство. Защо фокусът му се беше променил под толкова интимен ъгъл към края? Какво го беше накарало да я гледа през по-личен обектив?

За сега нямаше да казва на Джак, че е видяла снимките. Имаше да се справя с достатъчно други неща. Без да споменава, че беше нахлула в заключена стая в неговото жилище. В светлината на тези неща, това се простираше доста отвъд натрапването.

Все още разсеяна, тя се поколеба около лавиците с книги, където изглежда, че в къщата бяха поместени всички класически заглавия, които някога са били написани, заедно с няколко политически трилъра и миш-маш от романи на ужасите. На по-ниския рафт, тя забеляза кожно копие на „Франкенщайн” на Мери Шели. Тя я грабна, събаряйки малка дървена кутийка от рафта. Сребърен пръстен се търкулна на пода.