Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
Южняците наистина си имаха начин да потулват грозната страна на живота.
Проникването на Джудит в Уолдемър Хауз не се бе увенчало с намирането на картина, отговаряща на описанието. За сметка на това тя получи за спомен хубави белези от кучешки зъби на задника си, а побеснелият Брадли Бенджамин от своя страна се сдоби с пълно описание на крадеца. Тя така и не посмя да опита отново.
Затова реши да подходи към въпроса по различен начин. Впусна се в издирване на документите на прочутата — и скандална! — художничка Изабел… но вместо това попадна на смятаната за мъртва нейна дъщеря.
Нещата се бяха подредили идеално. Оказа се, че известната възрастна художничка Изабел е обявила, че дъщеря й е загинала в автомобилна катастрофа в Ирландия, когато била на четири години. Изабел била „осиновила“ Шарън и я държала настрана от светското внимание, и оттогава момичето не се мяркало много-много, не че избягвало пресата, просто не привличало вниманието й.
След като Шарън се омъжила за Ривър Зарвас, те използвали парите, които Изабел била спечелила от изкуството си, за създаването на художническа колония, в която да се поощряват талантите и да се обучава следващото поколение гении. Бяха учредили стипендии, преподаваха на приемниците си напълно безплатно. Около тях вечно се навъртаха изоставени хлапета, които се мислеха за художници, нощуваха по пода в къщата им, хранеха се у тях, говореха за изкуството с пламнали очи… Не се оказа трудно да цъфне един ден на прага на къщата в Блайт и да се нанесе да живее при тях като Джудит, една жена, търсеща вдъхновението.
И за известно време даже си мислеше, че го е намерила. Беше нарисувала най-добрите картини в живота си досега под този покрив, поемайки в дробовете си пропития с творческа енергия въздух. За малко бе забравила за проклетия изгубен шедьовър и бе рисувала с пламенна страст, убедена, че най-накрая е събудила криещия се в нея гений.
Тогава бе показала произведенията си на един критик, а той й даде името на ресторант, собствениците на който имали практиката да окачват картини по стените и да ги продават срещу комисиона.
Изпита желание да подправи с отрова и неговото кафе.
Вместо това обаче се върна отново в дома на Зарвас, изслуша без капка интерес приповдигнатите речи на Парън и изяви желание да препише дневниците на Изабел на компютъра. Шарън я бе съжалила достатъчно, че да й позволи да го направи. Но макар получила шанса да се потопи в свят на пикантни клюки и очарователни прозрения в живота на тази невероятна художничка, Джудит така и не намери никаква информация за изчезналия шедьовър.
Тогава тактично потърси път до сърцето на Шарън в отчаяни опити да се превърне в довереницата, с която тя би споделила всичко.
Но Шарън се бе отдръпнала; острият й поглед бе накарал Джудит да мисли, че… че вижда всичко, което се случва в главата й.
Накрая Джудит насочи интереса си към внучката на Изабел и точно тук улучи десетката.
Оказа се, че Изабел е споделяла с детето всичко. Всичко.
Едно бързо пътешествие до Амелия шорс показа, че картината вече не виси на старото си място над камината.
Което не я учуди.
Иначе щеше да е прекалено лесно.
А не можеше да измисли начин да остане там и да претърси цялото имение. Старецът Бенджамин все още беше между живите. Полицията все още имаше нейното описание. Престоят й беше съвсем кратък.
И точно тогава портфейлът й се бе опразнил. Тогава вкара баща си, най-злобния кучи син, живял някога на земята, в приют, и продаде къщата и всичките му вещи. Това й подсигури средства за още две години.
След това трябваше да си намери спонсор.
Г-н Хопкинс й бе отправил предложение толкова бързо, че я бе накарал да се замисли дали не я е наблюдавал. Разбира се, по-късно се оказа, че точно такъв е бил случаят.
Тя щеше да има славата.
А той — картината.
Така и никога не го видя на живо. За нея той беше глас от телефона, който я съветва да проявява търпение. Тя си мислеше, че ако не друго, то през всичките тези дълги години е имала поне търпение, но той настояваше, че й е нужно нещо повече — енергия — и в крайна сметка… се оказа прав. С негова помощ бе настъпил и нейният час.