Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
— Добре — съгласи се. — Сигурно има нужда някой да го утеши. — Тя се намръщи, но както обикновено потръпна от вълнение.
Обедна почивка
Обикновено се налагаше да убеждавам Ейприл много, докато се съгласи да дойде с мен в кафене „Роуз Крееш“. В редките случаи, когато беше идвала, стоеше настрани от групата с Мия, Клер, Лейн и няколко от по-малките, които наблюдаваха големите с неприкрито страхопочитание. Ейприл бе същата като старото ми куче Дейзи. Вечно джавкаше и се перчеше, докато бяхме двете, но щом попаднеше сред хора, се притесняваше.
Днес обаче ми се стори коренно различна.
Тъкмо си бяхме поръчали храна, когато забелязах, че тя е станала център на вниманието, докато разказваше оживено за миналото лято, когато баща й я заведе в Холивуд. Брет Джонсън и Грег Дайвърс буквално точеха лиги, но когато Джуд влезе, тя ги заряза и отиде при него. След няколко минути двамата седяха в едно сепаре. Ейприл галеше съчувствено ръката му, докато той й говореше тихо и поверително.
— Леле — ахна Пийт и придърпа стола си до мен, — не мога да повярвам, че Ейприл успя да пробие черупката му. — Той вдигна безалкохолното си към Джуд. — Цял ден не съм разменил и дума с него. Всъщност той се държи доста странно повече от седмица.
— Знам — отвърнах и посегнах към недоядения си сандвич.
— Ти добре ли си? — попита той.
— Да. Просто ми омръзна да ми е тъжно. — Странно, защото времето, когато не се чувствах тъжна или наранена, бяха няколкото минути, прекарани с Даниъл. Може би, защото той ме дразнеше толкова много.
Пийт почука с пръст по кутийката.
— Онази вечер беше забавно — изрече той и гласът му прозвуча така, сякаш задаваше въпрос.
— И аз мисля, че беше забавно — отвърнах, макар „забавно“ съвсем да не беше подходяща дума за случилото се в петък вечерта.
— Да знаеш, че съм намислил да отидем на боулинг — ухили се той. — Така поне ще ти докажа, че притежавам умения, които не включват поправянето на автомобили.
— Добре. — Сведох поглед към подноса. — Само че ми дай малко време.
Усмивката на Пийт угасна.
— Ами, добре. — Понечи да тръгне.
— Виж, в момента всичко е доста шантаво — побързах да обясня аз. — Покрай Мериан и Деня на благодарността и всичко. Просто нямам време за… ами… няма да ходя по срещи известно време. — Опитах се да се усмихна. — Но пък ще чакам с нетърпение да излезем.
— Ще го запомня — отвърна той.
— Ще се видим в часа по химия. — Скочих от мястото си. — Ще се наложи да ми предложиш рамото си да поплача, когато ни върнат тестовете — продължих и отидох да отлепя най-добрата си приятелка от брат си.
Пети час
— Джуд ме покани на кафе днес следобед! — изписка Ейприл, докато пресичахме улицата, за да се върнем в училище.
— Браво. — Продължавах да вървя в такт с пиукането на зеления светофар.
— Само това ли ще кажеш? — ситнеше след мен Ейприл. — Би трябвало направо да изперкаш и да подскачаш от радост заедно с мен. — Тя ме дръпна за ръкава. — Ти сърдита ли си ми?
— Не. — Да. — Радвам се за теб. — Ни най-малко. — Просто… — Нали уж си ми най-добрата приятелка? — Напоследък Джуд се държи странно. Просто мисля, че не си избрала най-подходящия момент, за да му се правиш на гадже.
— Или пък точно сега е моментът, когато най-много му трябва гадже — заяви възторжено тя. — Хайде, Грейс. Зарадвай се за мен. Ти излезе на среща с Пийт, а той е един от най-добрите приятели на Джуд. — Тя се усмихна глуповато и невинно. — Освен това само ще пием кафе.
Усмихнах се.
— Само кафе, а?
— Добре, де, знам, че ще бъде най-хубавата чаша кафе, която някога съм пила! — Ейприл се изправи на пръсти. — Хайде, зарадвай се за мен.
Разсмях се.
— Добре, много се вълнувам.
Влязохме в кабинета няколко минути преди звънецът да бие. Даниъл се беше облегнал назад и късаше един лист на парченца, които навиваше на тънки фунийки. Трябваше да мина покрай него, за да стигна до кофичката с материалите си. Бях с гръб към него, когато усетих как нещо ме удря по главата. В краката ми тупна хартиено топче.
— Здрасти, Грейс — прошепна театрално Даниъл.
Не му обърнах никакво внимание и бръкнах в кофата. Удари ме ново хартиено топче и остана в косата ми. Извадих го напълно спокойно.
— Грейси — изви той глас, също като хиена, която зове плячката си.
Взех каквото ми беше необходимо и се върнах на мястото си. Той метна още едно топче, което отскочи от бузата ми. Продължих да гледам настрани. Исках да приключа с него. Исках да си кажа, че съм изпълнила дълга си. Бях направила онова, което бях казала. Всъщност знаех, че не е точно така. Да го върна в курса бе просто първият етап от плана ми. Все още не бях открила какво се е случило между Даниъл и Джуд, а трябваше да науча, за да оправя нещата. Тъй като Джуд нямаше да ми разкаже, се налагаше да измъкна информацията от Даниъл. Само че все още не можех да го приема. Все още ми беше неприятно, че заради него ми се прииска да забравя — дори за момент — коя съм.