Пророчеството Венеция

Песна съблича тогата си и се потапя в изпускащата пара вода до Кави.

– Кога съм позволил на една проста жена да ме съветва? Пази устата си да ми доставяше удоволствие с нея, а не публично да прокламираш глупостта си. – Кимва на една робиня: – Момиче, донеси ми вино. Студено вино от избата в подземието. И внимавай да не се е стоплило, че ще накарам Ларт да ти съдере кожата с камшика.

Голата жена тръгва да изпълни заповедта, а Ларт я плясва с голямата си ръка по задника, когато минава покрай него. Кави отпраща момчето, което го къпе, и като обръща гръб към другите гуляйджии, отбелязва:

– Чувам за проблеми на юг.

– В Рим ли? – наостря уши Песна, като прокарва ръка по водната повърхност.

– Не във Рим. По-скоро от Рим.

– Не разбрах.

– Самите им царе започват да се боят от Рим. Градът привлича много хора с власт и амбиция. Още е рано да се каже със сигурност, но арогантните местни аристократи започват да говорят за разширяване на владенията си. Може да е заплаха за собствените ти амбиции за повече власт.

Това обезпокоява Песна.

– Рим не е нещо повече от нас, но някак като магнит привлича алчните. Тамошните заселници са откърмени с кръв, а не с мляко. Един ден ще имат повече мощ и този ден чука на вратата ни.

– Мъдър си, господарю. Може би трябва да използваме сегашния страх от Рим, за да осъществим плановете за разширяване на земите и властта ни на север.

Песна игриво смъмря приятеля си:

– Моята власт, Кави. Не забравяй мястото си в цялата картина.

Кави се намръщва засегнато.

– Хайде стига, шегувам се. – Песна го поглежда успокоително. – Прав си. Страхът е добра основа за създаване на съюзи.

– Имаш ли вести от Целе?

Магистратът се усмихва:

– Скоро ще дойде. Нашият приятел мореплавател носи достатъчно сребро, че да купя света, какво остава за малкото парченце, което съм си харесал. – Поставя ръка върху рамото на Кави. – Можеш ли да ми напишеш убедителни послания, които да разпратя на влиятелните мъже в другите градове?

– Черновите ще са готови до зазоряване.

– Чудесно. Сега, добри ми Кави, гърлото ми копнее за още вино, а членът ми – за нежните устни на някоя красива проститутка. Имаш ли да ми кажеш още нещо, преди да задоволя тези два изключително важни органа?

– Само още едно.

Песна поглежда приятеля си неспокойно:

– И то е...?

– Един от старейшините ми каза, че твоят гадател е ослепял.

Магистратът поклаща смаяно глава:

– Ослепял? Ясновидец, който не вижда? Това е шега на боговете. Каква съдба го е сполетяла?

– Говори се, че отишъл да гадае в изпълнение на заповедите ти и бил ослепен от свещения огън.

Когато вижда робинята да приближава с виното, Песна се сопва:

– Остави го и се махай. – Изчаква я да излезе. – Това не е добра поличба. Казах на гадателя да помоли боговете да заглушат злите езици, а не да подклажда нови клюки и смут. Боговете да го прокълнат за глупостта! Какво да правя с него?