Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Но може и да не е.
Може би наистина му се е явил някой нов бог. Един-единствен вселенски властелин, по-могъщ от всеки друг, известен на човечеството.
– Каза, че си имал три видения, Тевкър. Третото – какво беше третото?
Той опипва за ръцете ѝ. Едва след като намира и двете, дръзва да продължи:
– Видях двама влюбени. Голи. Телата им са преплетени, опрени в портата. В краката им спи малко дете.
Тя погалва ръката му и се замисля за момент за нероденото им бебе.
– Това не е лошо видение. Отдавна имам идея да направя такава статуя на двама влюбени. И дете, плодът на утробата – това сигурно е раят.
Тевкър дръпва ръцете си от нейните.
– Сега тичай да унищожиш знаците, както ти казах. Никой не бива да ги види.
Замълчава и сключва в скута си треперещите си ръце.
Тетия го прегръща.
– Шшшт... шшшт!
Притиска главата му силно до себе си.
В прегръдката ѝ Тевкър се отпуска и притихва. Остава да лежи притиснат до нея, неспособен да ѝ разкаже всичко.
Не може да го изрече.
Влюбените във видението му бяха двамата с Тетия. И бяха мъртви.
Детето в краката им беше тяхното и вече нямаше съмнение кой е бащата.
То беше отроче на звяра. Изпратено на земята да подготви света за момента, когато баща му ще се яви и ще вземе онова, което му се полага.
17
В НАШИ ДНИ
ХОТЕЛ „ЛУНА БАЛИОНИ“, ВЕНЕЦИЯ
Валентина Мораси и колегата ѝ Роко Балдони чакат нетърпеливо на рецепцията на най-стария хотел във Венеция. След като е работила с братовчед си Антонио, Валентина е потресена от поведението на Роко. Той няма чувство за хумор, прави се на мъжкар и въпреки че е доста невзрачен, живее с убеждението, че е истински божи дар за жените. Валентина поглежда Том Шаман, който бавно се приближава от площадката на горния етаж. Разговаря непринудено с елегантна блондинка и се движи доста пъргаво за мъж с неговия ръст и мускулатура. Бившият свещеник има някакво особено качество, известна резервираност – енигма, която вероятно го прави интересен и привлекателен за жените.
Валентина става от плюшеното кресло, когато двамата чужденци слизат във фоайето и се насочват към тях.
– Buongiorno, Signor Shama! Това е моят колега лейтенант Балдони. Извинявайте, че ви безпокоим.
Роко едва стига до брадичката на Том. Лицето му е кръгло, а очите – толкова големи, че изглеждат като нарисувани от дете, което все още няма усет за пропорции. Поглежда въпросително жената с Том.
– Това е Тина Ричи, моя приятелка – представя я американецът, като гледа Валентина. – Но ми се струва, че това вече ви е известно.
– Синьоре, ние сме детективи – контрира полицайката. – Може би не толкова добре екипирани, колкото лосанджелиската полиция или ФБР, но не беше трудно да се обадим в хотела, в който сте отседнали, и да покажем снимката ви на няколко келнери и портиери, докато ви открием. Венеция е малък град.
Том не скрива раздразнението си:
– Добре, какво искате? Не се сещам за нищо, което мога да добавя към това, което вече ви казах.
Валентина поглежда за момент Тина, после – пак него.
– Предпочитам да ви обясня на четири очи. – Отново се обръща към Тина. – Няма да ви го отнема за дълго, синьорина. Ще ви го изпратим навреме, за да оправи възглавниците.
Том почервенява.
– Мога ли да откажа?
– Да. – Валентина се опитва да симулира разбиране. – За момента ви молим за помощ. Би било много любезно от ваша страна, ако ни я окажете доброволно и ни спестите необходимостта да прибягваме до принудителни мерки.
– Добре – примирява се той. – Да вървим.
Полицаите тръгват към вратата. Том целува Тина.
– Ще ти се обадя, когато свърша.
Тя изглежда повече разтревожена, отколкото подразнена.
– Искаш ли да потърся адвокат? – предлага.
Том се усмихва небрежно:
– Не, положението не е чак толкова сериозно. Ще се върна скоро.
След няколко минути американецът се качва в моторницата на карабинерите, която чака точно пред хотела.
Никой не казва почти нищо, докато порят металносивите води по краткия път до участъка. Постройката е двуетажна, грижливо реставрирана и достроена, боядисана с цвета на филе от сьомга, с кафяви капаци, охранителни камери и врата с електронно отваряне. Кабинетът на Валентина, както и този на майора, гледа към канала и двора на някакъв музей, където две момченца ритат топка върху проскубаната трева.
– Кафе? – предлага Валентина, когато сядат на твърдите пластмасови столове до евтината маса, затрупана с документи.