Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Това е първата жена, с която прави секс. Сигурен е, че за нея не е било нищо особено. За Том обаче това е паметно събитие. Само че все още му е трудно да определи точно какво.
Дали такова, от което трябва да се гордее? Или да се срамува?
Не знае. Дългогодишната преданост към католическата вяра има подобен ефект. Кара те да се чувстваш неуверен за всичко, което ти доставя удоволствие, особено за секса.
Като повечето свещеници навремето Том бе полагал усилия дори да не помисля за интимна близост с жена. И като повечето си колеги в много случаи не беше успявал.
В тези моменти си представяше, че такава връзка започва бавно – с топло приятелство – и после постепенно прераства в нещо по-дълбоко и страстно. Никога не е сънувал, че ще се държи като отчаян тийнейджър и ще изгуби девствеността си пиян след случайно запознанство.
Е – ако трябва да е честен към себе си – не беше толкова пиян. Замаян – да. Без задръжки – със сигурност. Но толкова пиян, че да не може да се спре? Не, в никакъв случай.
А сега? В ярката светлина на зората Том се пита какво да прави сега.
Да си остане секс за една нощ? Това ли иска тя? Какво иска той?
Не може да отговори на нито един от тези въпроси. Всичко му изглежда толкова объркано. А години наред бе съветвал двойките от паството за семейните им проблеми! Тази мисъл го кара да се усмихне. Колко безнадеждно неквалифициран е бил за това.
Въпреки всичко няма угризения. Никакви. Каквото и да му се случи, ще е част от новия човек, в който се превръща. Човек, който за една нощ допусна в живота си напълно непозната жена. И като ѝ даде най-ценното, което му беше останало, я направи главен герой в битието си.
За колко дълго обаче?
Въпросът го гложди през целия криволичещ път обратно към хотела.
15
Увита в пашкул от завивки, Тина Ричи поглежда полуотворената врата с присвити, сънени очи.
Том се промъква вътре.
– Извинявай, опитвах се да не те събудя.
– Ъъъ... здравей – заваляно проговаря тя. – Мислих, че си си тръгнал.
Той колебливо се приближава до леглото.
– Не знаех, че това се очаква от мен.
– Не се очаква – казва тя. После бърза да добави: – Освен ако ти не го искаш, разбира се.
– Не искам.
– Тогава ела тук. – Тина потупва изстиналата половина на матрака. – Дай ми шанс да ти покажа истинското сутрешно обслужване по стаите.
Том вдига намачканото хартиено пликче, което носи:
– Взех кафе и кроасани. Малка компенсация за вчерашния обяд.
– Чудесно. – Тя оправя възглавниците и леко се изправя. – Но те предупреждавам – гладна съм като вълк. Снощи не вечеряхме и изгорихме много калории, така че това, което носиш, няма да ми стигне.
– Ясно.
Том изважда кафетата, отваря пакета с кроасаните и разстила хартията, за да не падат трохи. Лицето му издава, че непохватно се кани да смени темата и да каже нещо, свързано с изминалата нощ.
– Виж, тези неща са доста нови за мен, затова извинявай, ако съм непохватен или говоря неподходящи неща. – Изглежда засрамен. – Или по-скоро, ако не говоря подходящите.
– Том, няма правила. – Тя взема едното кафе от ръката му. – Говори каквото искаш. Всичко, което ти се иска да кажеш.
Точно в момента да говори това, което му се иска, се оказва по-трудно, отколкото си е представял.
– Добре. Тогава ми помогни. Ти как се чувстваш?
– Мисля, че си сладък. И необикновен. Не защото си бил свещеник и се изчукахме. – За момент изглежда ужасена. – Извинявай! Не исках да кажа „чукане“, имам предвид... – Сега тя изглежда смутена. – Слушай, ти си необикновен, защото си добър човек. Честен човек. Внимателен. И мисля, че ще е прекрасно да те опозная – да те опозная истински.
Той я поглежда напрегнато:
– Благодаря, надявам се да имаме време за това.
– Ами ти? – Очите ѝ проблясват дяволито. – Няма да се измъкнеш, без да отговориш. Кажи ти как се чувстваш.
Слънцето свети ярко през прозореца. От улицата се чува бърборене на италиански и смях. Светът изглежда съвършен.
– Завършен – отговаря след малко. – Караш ме да се чувствам завършен и това е прекрасно.
Capitolo IX
666 Г. ПР. ХР.
СВЕЩЕНАТА ГОРИЧКА, АТМАНТА
Тетия извлича Тевкър от огъня.
Лицето му е обгоряло и тя се страхува, че може да е ослепял. Изтръсква въглените от плътта му и го извежда от горичката, като крещи за помощ.