Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Хваща разкървавената ръка на жена си и пръстите им се допират. Тевкър бавно тръгва в едната посока по края на свещената окръжност, а Тетия – в другата, докато не се срещат отново.
Двамата коленичат и изкопават дупка, в която Тевкър запалва огън – буйни пламъци, които ще бъдат лепта за боговете и пътеводна светлина в пътуването на разкаяние през мрака. Застават от двете страни на огъня и гадателят развива парчето плат със свещени билки и храна за боговете. Хвърля стрък черен блян7 в огъня, а през това време Тетия подрежда амфорите с вода, вино и масла, които трябва да бъдат благословени, заедно с черните глинени паници букеро, които е изработила специално за ритуала.
Изгряващото слънце се скрива зад облак – обезпокоителна поличба, изпратена от Апулу, бога на слънцето и светлината, и смразяващо напомняне за огъня, който Тетия допусна да изгасне в огнището им. Двамата отпиват глътка вино, после Тевкър очертава линии от север на юг и от изток на запад в небето и на земята.
– Това е лицето ми, това е гърбът ми... – Разперва ръце. – Това е лявата, а това е дясната ми страна...
Разделението на небето е необходимо, за да установи местата на шестнайсетте небесни дома на боговете.
Накрая младият гадател се обръща на изток и коленичи:
– Аз съм Тевкър, син на Венти и Ларция; аз съм вашият глас и вашите очи за света. Велики богове на Изтока, най-благосклонни от всички божества, призовавам ви да ми простите, да простите на жена ми, да изтриете деянията ни от своята божествена памет и да закриляте добрите жители на Атманта. – Поглежда през пламъците към Тетия. – И смирено ви благодаря, че двамата пак ще бъдем заедно, свободни и щастливи.
Тетия усеща побутване в корема си.
Навежда се и поставя ръка върху него. Детето рита. Прави го по-силно и по-учестено от всеки друг път. Тя затваря очи и се моли болката бързо да отмине. Тевкър е вглъбен в церемонията и не я забелязва.
В притъмнялото утринно небе отеква тътен. Не гръм, който оповестява важно събитие, нито небесно предупреждение. Това е гневът на боговете. От короните на дърветата с крясъци се вдигат черни врани.
Блясва мълния.
Назъбена ярка линия разсича облаците. Удар право от ръцете на Тиния, повелителя на боговете. Мълния, благословена от Dii consentes – върховните богове, и от Dii involuti – скритите богове. Изглежда, цялото небе е обзето от гняв.
Тевкър и жена му стоят като заковани на местата си в свещената горичка. Той полага усилия да не загуби самообладание. Не може да го допусне, не и сега, когато толкова много неща зависят от него.
Гадателят хвърля в огъня още черен блян. Изсушените листа се превръщат в хиляди искри и бързо изгасват. Той вдишва ароматния дим и усеща как напрежението напуска слепоочията, челото и раменете му. Болката в корема на Тетия се засилва, но тя продължава да изпълнява съвестно задачата си: с трепереща ръка сипва вода в една керамична купа. Тевкър натопява пръсти в нея и поръсва капчици върху огъня.
Над хоризонта като зли духове преминават черни облаци. Силен вятър разклаща изсъхналите листа по клоните на околните дървета. Тевкър сипва вино в керамичен киликс с високо столче.
Описва с ръката си знак, отразяващ четирите свещени посоки на небето, и отпива от тъмночервения елексир. Червен като кръвта, която течеше от раните на изнасилвача.
– Богове на небето, благородни властелини на жалкия ни живот, призовавам ви да проявите милостивата си воля.
С разтреперани ръце гадателят сипва валерианово масло – силно наркотично вещество – във виното. Това ще го успокои. Ще отвори вратите на възприятията му. Той изпива виното и хвърля още дърва в огъня.
Пак се чува тътен, по-силен и по-зловещ. Може би от страх, може би инстинктивно, Тевкър се обръща на запад, към дома на по-враждебните богове. Затваря очи и зачаква.
Тогава се случва. От мрака в душата му извира вихър от ревящи демони.
Аита, владетелят на подземния свят, с шлем от вълчи череп.
Харун, със синя кожа и пернати криле. Ферписнеи, кралицата на подземния свят.
Те политат около него. Минават през него. Разклащат куража и разсъдъка му.
Гръм като експлозия удря хълма зад него. Разклонена мълния прорязва почернялото небе. С един-единствен пронизителен писък демоните изчезват в следа от кървавочервена пара. Но след тях остава нещо.
Остава това, от което избягаха – нещо много по-страшно от тях.
7 Известен и като черна попадийка, черният блян е тревисто растение, което съдържа отровни алкалоиди. Някогашните гърци са вярвали, че този, който яде от него, може да види бъдещето. – б. р.