Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– Двама пленени. Двама избягаха, но информацията бе сто процента вярна. Мястото е фабрика за бомби. Голяма. Кажете на директора Брайър, че информаторът му беше перфектен. За пореден път.
27
ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ
Черният ягуар пристига посред нощ.
Въоръжените охранители напускат топлата си кабина, надзъртат бързо през бронираното стъкло, после с уважение дават знак на лимузината да продължи.
Тя изминава краткия път по неосветената алея до старата къщичка на портиера. Шофьорът, едър мъж с военна прическа, излиза и отваря задната врата.
Мирдин се измъква с усилие от меката седалка. Дългото му тяло е извито и сковано от мъчителното пътуване и умът му вече е затормозен от мисълта за обратния път, по който трябва да поеме на зазоряване.
Къщурката мирише на влага и е оскъдно обзаведена, също като покоите му в Уелс. Няма завеси или килими. В средата на грубата дървена маса е поставена плетена кошница с колбаси и сирена, както и винтидж бутилка малцово уиски с две чаши.
Отвън се чуват шумове. Стъпки по чакъла. Внимателните гласове на пазачите на портата.
Вратата се отваря с изскърцване и Оуен Гуин влиза.
– Колко се радвам да те видя!
Прегръщат се сърдечно.
– Как си, мое скъпо, скъпо момче? – пита Мирдин, когато се откъсват един от друг.
– Добре съм. Макар че ми е гузно, задето те принудих да изминеш целия този път. Трябваше да използваш хеликоптера.
– Уф! – презрително маха с ръка Мирдин. – Ужасно нещо. Знаеш, че съм прекалено стар, за да летя.
Оуен се разсмива и после се оглежда из голата стая.
– Винаги се чувствам зле, когато оставаш тук, на студено, като отшелник. Можехме да те настаним много по-удобно при нас, в къщата.
– Харесва ми да живея така. Освен това си имам уиски – то ще ме топли.
Старецът отваря бутилката и налива в двете чаши.
Оуен се настанява на един от столовете до масата.
– Когато стигнем в Уелс, позволи ми да доведа хора и да ремонтираме стаите и спалнята ти в кулата. Централно отопление, уплътнение против влагата, електричество. Малко от удобствата на двайсет и първи век.
Мирдин поклаща глава.
– Да имам подслон, е достатъчен лукс. Всичко в повече издига прегради между мен и духовете на природните стихии, с които искам да общувам.
Оуен вдига своята чаша с уиски.
– Това е единственият дух, с който бих искал да имам някакъв контакт.14
Чукват чашите си и отпиват.
Мирдин оставя своята на масата и преминава направо към причината за посещението.
– Казах ти за последните събития, които нарушиха съня ми. Някое от тези видения има ли вече смисъл за теб?
– За съжаление, да.
– По-конкретно?
Оуен с болка обяснява:
– Анджело Марчети, член на Вътрешния кръг, открадна артефакти и пари от Ордена. Историята е дълга, но в резултат наетите от него хора са отговорни за убийство в Америка – собственик на антикварен магазин...
– Ааа, това е Пазителят на времето.
– На пръв поглед отговаря на твоето видение.
Двамата доливат чашите си.
– Само един ли е мъртъв?
– Не, има и друг.
– Видях кафяв и безшумен звяр, който носеше на гърба си Смъртта и следовниците ѝ.
Оуен кимва.
– Един от мъжете, когото преследваме, е бил в кафяв джип хибрид – кола, която се движи безшумно и се захранва както с електричество, така и с бензин или газ.
Мирдин поглежда в чашата си. Чувства се още по-стар, отколкото е. Обръща тъжния си поглед към Оуен.
– Има нещо, което не съм ти казал все още.
– Тогава, предполагам, сега е времето да ми го кажеш.
Старецът почти се бои да произнесе думите.
– Видях детето.
Оуен изглежда разтърсен.
– То идва.
– Разбирам.
– То идва и с неговата поява ще ни залее река от кръв, която ще погълне страна след страна, континент след континент.
14 Игра на думи – spirit – англ. ез. – „дух, душа, призрак“, но също и „алкохол“. – б. пр.
28
ЛЕТИЩЕ „ДЪЛС“, ВАШИНГТОН
Нощният полет от Сан Франциско излита със закъснение. След почти пет хиляди километра стига успешно до дестинацията си, но няма свободна писта. Нощта се превръща в ден.
Накрая го пренасочват към свободна писта, но няма наземен екип, който да ръководи телескопичния пътнически ръкав. Когато пасажерите най-после слизат от самолета, вече минава осем сутринта и Мици е два часа назад от планирания график.