Шифърът на Камелот

– Пострадала ли е?

– Само гордостта ѝ. Конят е уелски жребец, много як, бял гигант, който наистина не желае да бъде опитомен.

– Това май е типично за уелсците.

– Така е – усмихна се сър Оуен. – Жал ми е за коня. В крайна сметка Джени ще победи. Винаги успява.

– Затова никога няма да се оженя. Искам сам да ръководя живота си.

– Надявам се някой ден да се почувстваш различно.

Сервитьорът се връща с голям сребърен поднос със закуската. Държи го в ръце, докато млада служителка с черна униформа налива чая и кафето и взема храната от подноса.

Оуен изчаква да се отдалечат, преди да подхване нов разговор.

– Рицарският кръст върнат ли е вече в гроба?

– Да. Гауин и Данфорт се погрижиха миналата нощ.

– Добре. Все още съм потресен и погнусен, че Анджело е извършил подобно светотатство. Да ограби гроб на наш загинал брат! Гади ми се.

– Гробове. Не забравяй, че е взел три кръста.

– Така е. Как бих могъл да забравя? Имаме трима мъртви братя, позорно лишени от своята чест. Охраната подсилена ли е вече?

– Да. Проверяваме процедурите по охрана и в другите страни – отвръща уверено Ланс. После се поколебава, преди да зададе по-деликатния въпрос. – Искаш ли да помоля Джордж да прегледа британските гробници, или по-скоро ти ще му го кажеш? Те и френските са най-стари и най-ценни.

– Ти му кажи.

Оуен е доволен, че Ланс се опитва да излезе извън границите на своите пълномощия и постепенно се превръща в лидер.

– Приключих тук, трябва да се хващам за работа – казва той, изтрива ръце в платнената салфетка и се изправя на крака.

Ланс го следва.

– Ще дойда с теб. Ако остана, само ще прекаля с кафето.

Излизат от зимната градина и се запътват към главната част на къщата. Дълъг коридор ги отвежда до стълбище, което стига до друга площадка. Двамата мъже се идентифицират с пръстови отпечатъци и скенер на ретината и преминат в проход с дървена ламперия, водещ към три врати.

Помещението вляво е пълно с членове на екипа за наблюдение. Вдясно е личният кабинет на сър Оуен.

А направо е командният център на ТСОА.